Касандра Клеър - Град от кости

— Значи, има и вампири, така ли? Върколаци, магьосници и всякакви подобни същества?

Клеъри прехапа долната си устна.

— Така чух.

— И ти ги убиваш, така ли? — Сега Саймън отправи въпроса си директно към Джейс, който бе прибрал стилито в колана си и оглеждаше безупречните си нокти.

— Само когато са непослушни.

Известно време Саймън седеше и гледаше втренчено в краката си. Клеъри започна да се чуди дали постъпи добре, като го натовари с такъв вид информация. Той бе по-прагматичен от всеки, когото Клеъри познаваше. Може би не желаеше да вниква в неща, за които нямаше разумно обяснение. Тя се наведе разтревожено напред, но в този момент Саймън вдигна глава.

— Това е суперяко — каза той.

Джейс бе не по-малко шокиран от Клеъри.

— Суперяко?

Саймън кимна така въодушевено, че тъмните му къдрици подскочиха на челото.

— Ами, да. Това е точно като „Тъмници и дракони“, само че истинско .

Джейс гледаше към Саймън, сякаш последният беше странен вид насекомо.

— Като кое?

— Една компютърна игра — обясни Клеъри. Чувстваше се някак неловко. — Хората се правят на магьосници и елфи и убиват чудовища и разни такива.

Джейс гледаше втрещено.

Саймън се усмихна.

— Никога ли не си чувал за „Тъмници и дракони“?

— Чувал съм за тъмници — каза Джейс. — Също и за дракони. Въпреки че отдавна са измрели.

Саймън доби разочаровано изражение.

— Никога ли не си убивал дракон?

— Предполагам и че не е срещал знойна елфка над метър и осемдесет по кожени бикини — каза ядосано Клеъри. — Стига, Саймън.

— Истинските елфи са високи около двайсет сантиметра — уточни Джейс. — Освен това хапят.

— Но вампирите са секси, нали? — каза Саймън. — Искам да кажа, че някои женски вампири са мацки, а?

Клеъри започна да се безпокои, че Джейс ей сега ще прекоси верандата и ще се хвърли да души Саймън. Вместо това той, изглежда, се замисли.

— Някои от тях може би.

— Яко — повтори Саймън.

Клеъри май предпочиташе да се бяха сбили.

Джейс се плъзна по парапета на верандата.

— Е, ще претърсим ли къщата, или не?

Саймън трескаво се изправи на крака.

— Бройте ме и мен. Какво търсим?

— Ние? — каза Джейс със заплашително спокойствие. — Не помня да сме те канили.

— Джейс — каза гневно Клеъри.

Лявото ъгълче на устата му отскочи нагоре.

— Само се пошегувах. — Той отстъпи встрани, за да й направи път до вратата. — Готови ли сме?

Клеъри потърси опипом в тъмното дръжката на вратата. Вратата се отвори, като осветлението на верандата се включи автоматично, което освети и коридора. Вратата към книжарницата беше затворена, Клеъри разтърси дръжката.

— Заключено е.

— Позволете ми, мундани — каза Джейс, като внимателно я избута встрани. Той извади стилито от джоба си и го опря до вратата. Саймън го гледаше с известна неприязън. Цяло войнство изкусителни вампирки , мислеше си Клеъри, нямаше да е в състояние да го накара да харесва Джейс .

— Голям досадник е, нали? — мърмореше Саймън. — Как го търпиш?

— Той ми спаси живота.

Саймън я стрелна с поглед.

— Как…

Вратата се отвори с изщракване.

— Готово — рече Джейс, като пъхна стилито обратно в колана си. Докато минаваха през вратата, Клеъри видя как знакът върху нея, точно над главата му, избледнява. Задната врата водеше към малко складово помещение, на чиито голи стени боята се лющеше. Навред бяха струпани кашони, съдържанието на които се идентифицираше с надраскани отгоре надписи: Проза, Поезия, Готварство, Хоби, Любовни романи .

— Жилищната част е ето там. — Клеъри се отправи към вратата, която се виждаше в далечния край на помещението.

Джейс я хвана за ръката.

— Почакай.

Тя го погледна припряно.

— Какво има?

— Не знам. — Той се промъкна в пролуката между две купчини кашони и подсвирна. — Клеъри, може би ще искаш да дойдеш тук и да видиш това.

Тя се огледа наоколо. В склада цареше сумрак, само през прозореца се процеждаше светлината от лампата на верандата.

— Толкова е тъмно…

Лумна светлина, която окъпа помещението в брилянтен блясък. Саймън извърна глава, като примигаше.

— Ох.

Джейс се изкикоти. Той бе застанал върху един запечатан кашон с вдигната нагоре ръка. Нещо блестеше в шепата му, като светлината се процеждаше през сключените му пръсти.

— Магическа светлина — каза той.

Саймън измърмори нещо под носа си. Клеъри се запрепъва из кашоните, за да отиде при Джейс. Той бе застанал зад клатушкаща се грамада от детективски романи. Магическата светлина хвърляше зловещ отблясък върху лицето му.