Касандра Клеър - Град от кости

Клеъри се втренчи в мътното езеро. В гърлото й бе заседнала буца.

— Май те карам да се чувстваш несигурен.

— Дълго време — каза той — не бях склонен да приема идеята за каквато и да е принадлежност. Но ти ме накара да усетя, че съм част от нещо.

Тя вдигна поглед към него.

— Искам да дойдеш с мен.

Джейс наведе любопитно глава. Имаше нещо в начина, по който светлата златиста коса се къдреше над ушите му, което я караше да се чувства странно и мъчително тъжна.

— Къде?

— Иска ми се да дойдеш с мен в болницата.

— Знаех си. — Очите му се свиха, докато не станаха като цепки. — Клеъри, тази жена…

— Тя е твоя майка, Джейс.

— Знам — каза той. — Но тя е чужда за мен. Винаги съм имал само един родител, който ме напусна. Което е по-лошо от това, ако беше мъртъв.

— Знам. Знам и това, че няма смисъл да ти казвам каква страхотна майка е, какъв невероятен, чудесен, прекрасен човек е тя и че ще бъдеш очарован, когато я опознаеш. Не искам това от теб заради теб самия, искам го заради себе си. Мисля, че ако чуе гласа ти…

— Какво?

— Може да се събуди. — Тя го погледна твърдо.

Той издържа на погледа й и се усмихна — крива и малко треперлива, но все пак истинска усмивка.

— Добре. Ще дойда с теб. — Той се изправи. — Не е нужно да ми говориш хубави неща за майка ти — добави той. — Вече съм наясно с тях.

— Така ли?

Той леко сви рамене.

— Та нали е отгледала теб? — Той погледна към стъкления покрив. — Слънцето вече залязва.

Клеъри се изправи.

— Трябва да тръгваме за болницата. Аз ще платя таксито — добави тя, след като помисли малко. — Люк ми даде пари.

— Няма да ни трябва такси. — Усмивката на Джейс стана по-широка. — Ела. Ще ти покажа нещо.

— Но откъде го взе? — настояваше Клеъри, като гледаше втренчено мотора, паркиран до ръба на покрива на църквата. Беше блестящ, отровнозелен, със сребърни джанти и изрисуван в ярки пламъци.

— Магнус се оплака, че на миналото парти някой го бил оставил пред тях — каза Джейс. — Аз го убедих да ми го даде.

— И долетя с него? — Тя още гледаше втренчено.

— Охоо. Ставам все по-добър. — Той преметна крак през седалката и я подкани с жест да се качи зад него. — Хайде, ще ти покажа.

— Е, сега поне знаеш как става — каза тя, като се настани зад него. — Ако се сгромолясаме пак на паркинга на някой супермаркет, ще те убия, да знаеш.

— Не ставай смешна — каза Джейс. — В източните квартали няма супермаркети. — Моторът започна да ръмжи, като така заглуши смеха му. Клеъри здраво се улови за колана му, когато моторът се плъзна по наклонения покрив на Института и се понесе във въздуха.

Вятърът разроши косата й, когато се издигнаха над покривите на близките жилищни сгради. И градът се разкри пред нея като случайно отворена кутия за бижута — много по-населен и много по-разкошен, отколкото някога си го бе представяла: ето го смарагдовия площад на Сентръл парк, където се събират феите през горещите летни вечери. Ето ги и светлините на клубовете и баровете в центъра на града, където вампирите танцуват цяла нощ, ето ги и улиците на Китайския квартал, където върколаците се промъкват всяка нощ, а козините им отразяват светлините на града. Там долу бродеха магьосници в цялото си великолепие, с крила на прилеп и очи на котка, а когато се понесоха над реката, под сребърната повърхност на водата тя видя да се стрелкат многоцветни опашки. Видя да се развяват перлени коси и чу високия, звънлив смях на русалките.

Джейс се обърна и погледна през рамо, вятърът рошеше косата му.

— За какво мислиш? — попита я той.

— Мисля си колко различно е всичко долу сега, когато, сещаш се, когато мога да виждам.

— Всичко си е както преди — каза той, като зави към Ийст Ривър. Те отново се насочиха към Бруклинския мост. — Ти си тази, която се е променила.

Когато започнаха да се спускат все по-ниско и по-ниско над реката, ръцете й инстинктивно се стегнаха около колана му.

— Джейс!

— Не се безпокой. — Той звучеше плашещо въодушевен. — Знам какво правя. Няма да допусна да се удавим.

Тя присви очи срещу пронизителния вятър.

— Да не си решил да пробваш казаното от Алек за тези мотори, че можели да се движат под вода?

— Не. — Той внимателно изправи мотора и те се издигнаха над повърхността на реката. — Мисля, че това е само мит.

— Но, Джейс — каза тя. — Всички митове са истина.

Тя не чу смеха му, но го усети по вибрирането на гръдния му кош, в който бяха впити пръстите й. Тя се хвана още по-здраво, когато той се издигна нагоре и се стрелна право към Бруклинския мост, подобно на птичка, пусната от клетка. Стомахът й се преобърна, когато сребърната река изчезна под тях и под краката й се озоваха извивките на моста, но този път Клеъри държеше очите си отворени, за да може да види всичко това.