Касандра Клеър - Град от кости

— Вярва на мен — каза Клеъри. — За теб не знам. Дори не съм сигурна, че те харесва.

Джейс не й обърна внимание.

— Хайде, Алек. Ще бъде забавно. Само си помисли за славата, когато върнем Бокала на смъртните обратно в Идрис! Имената ни никога няма да бъдат забравени.

— Не ме е грижа за славата — каза Алек, без да откъсва очи от лицето на Джейс. — Боя се да не направим нещо глупаво.

— В този случай обаче Джейс е прав — каза Ходж. — Ако от Клейвът отидат в Убежището, може всичко да пропадне. Току-виж Доротея избягала с Бокала и няма и да го видим повече. Не, очевидно Джослин е искала само един човек да може да го открие и това е Клеъри, единствено Клеъри.

— Тогава да върви сама — каза Алек.

Дори Изабел изсумтя на тази реплика. Джейс, който се бе навел напред, с ръце, поставени върху бюрото, се изправи и изгледа хладно Алек. Само Джейс , помисли си Клеъри, е в състояние да гледа хладно по долнище от пижама и стара тениска .

— Ако се страхуваш от няколко бездушни, по-добре си остани вкъщи — каза тихо той.

Алек пребледня:

— Не се страхувам — отвърна той.

— Добре — рече Джейс. — В такъв случай няма проблем, нали? — Той се огледа из стаята. — Всички ли сме съгласни?

Алек измърмори някакво „да“, докато Изабел енергично закима с глава.

— Разбира се — каза тя. — Звучи забавно.

— Не знам дали ще е забавно — рече Клеъри. — Но, разбира се, съм съгласна.

— Клеъри — каза бързо Ходж — Ако мислиш, че е опасно, не е нужно да ходите. Можем да уведомим Клейва…

— Не — каза Клеъри, изненадващо и за себе си. — Мама е искала аз да го открия. Не Валънтайн, нито пък те. — Не от чудовища се криеше тя , беше казал Магнус. — Ако тя наистина е прекарала целия си живот в опити да държи Валънтайн далече от Бокала, то това е най-малкото, което мога да направя.

Ходж й се усмихна.

— Мисля, че тя е знаела, че ще кажеш това — рече той.

— Във всеки случай, не се безпокой — каза Изабел. — Няма да пострадаш. Можем да се справим с няколко бездушни. Те са откачени, но не са много умни.

— И е много по-лесно да се справиш с тях, отколкото с демоните — каза Джейс. — Не са толкова лукави. О, ще ни трябва и кола — добави той. — Ако може, по-голяма.

— Защо? — попита Изабел. — Никога преди не ни е трябвала кола.

— Никога преди не ни се е налагало да носим толкова ценен предмет. Не ми се ще да го размъкваме по градския транспорт — обясни Джейс.

— Има таксита — каза Изабел. — Както и коли под наем.

Джейс поклати глава.

— Трябва ни превозно средство, над което да имаме контрол. Не ми се занимава с таксиметрови шофьори, нито с фирми на мундани за даване на коли под наем, когато имаме да вършим толкова важна работа.

— Ти нямаш ли шофьорска книжка и кола? — попита Алек Клеъри, като я гледаше с едва прикрита омраза. — Мислех, че всички мундани имат.

— Не и когато са на петнайсет — тросна се Клеъри. — Надявам се тази година да взема книжка, но сега нямам.

— За нищо не те бива.

— Поне приятелите ми могат да шофират — изтърси тя. — Саймън има книжка.

Моментално съжали, че го каза.

— Наистина ли? — попита Джейс с обезпокоително замислен тон.

— Но няма кола — бързо добави тя.

— Значи кара колата на родителите си? — попита Джейс.

Клеъри въздъхна.

— Не. Обикновено кара микробуса на Ерик. Като ходят на изяви и разни такива неща. Понякога Ерик му го дава и за други работи. Да отиде на среща например.

Джейс изсумтя.

— Ходи на срещи с микробус? Нищо чудно, че не му върви с жените.

— Все пак е кола — каза Клеъри. — Просто те е яд, че Саймън има нещо, което ти нямаш.

— Той има много неща, които аз нямам — каза Джейс. — Например късогледство, лоша стойка, както и смайваща липса на координация.

— Знаеш ли — каза Клеъри, — повечето психолози са единодушни, че враждебността е върховна форма на сексуално привличане.

— Ах — възкликна нехайно Джейс, — ето защо толкова често попадам на хора, които уж ме мразят.

— Аз не те мразя — бързо каза Алек.

— Това е, защото сме като братя — отвърна Джейс, като заобиколи бюрото. Той взе червения телефон и го подаде на Клеъри. — Обади му се.

— На кого да се обадя? — каза Клеъри, за да спечели време. — На Ерик ли? Той никога не би ми заел колата си.

— На Саймън — каза Джейс. — Обади се на Саймън и го попитай дали ще ни закара до вас.

Клеъри направи последно усилие.

— Не познаваш ли възрастни ловци на сенки, които да имат коли?

— В Ню Йорк ли? — усмивката на Джейс изчезна. — Виж, в момента почти всички ловци на сенки са в Идрис. Освен това биха настояли да ни придружат. Или Саймън кара, или нищо не правим.