Касандра Клеър - Град от пепел

— Знам, че няма да оставя сестра си във вашия дворец — каза Джейс. — Пък и след като няма какво да научите нито от мен, нито от нея, може би ще склоните да я пуснете? Не се ли забавлявахте достатъчно? , казаха очите му, въпреки че гласът му беше учтив и студен като вода.

Кралицата се усмихна още по-широко и зловещо.

— Какво ще кажеш да я освободиш с целувка?

— Искате Джейс да ви целуне ? — попита изумено Клеъри.

Кралицата избухна в смях и нейната веселост мигом бе поета от царедворците. Този смях беше някаква странна и нечовешка смесица от крещене, цвърчене и кудкудякане, подобна на писъка на животни, изпитващи болка.

— Независимо от чара му, тази целувка няма да освободи момичето — каза кралицата.

Четиримата се спогледаха смаяно.

— Аз мога да целуна Мелиорн — сви рамене Изабел.

— Няма да стане. Не може да бъде някой от двореца ми.

Мелиорн се дръпна от Изабел, която след като хвърли поглед към приятелите си, вдигна отбранително ръце.

— Няма да целуна никого от вас — каза категорично тя. — Нека да сме наясно.

— Това едва ли е необходимо — каза Саймън. — Ако въпросът е в целувката…

Той пристъпи към Клеъри, която се вцепени от изненада. А когато хвана лактите й, тя с мъка потисна желанието си да го отблъсне. Не че Саймън не я беше целувал и преди, но в случая ситуацията беше такава, че изключваше удобството, на което тя беше свикнала, когато се целуваше с него. От друга страна, това беше логичното решение, нали? Тя хвърли бърз поглед през рамо към Джейс и видя мрачната му физиономия.

— Не — каза кралицата, а гласът й прозвъня като кристал. — И това не е целувката, която искам.

Изабел завъртя очи.

— О, в името на ангела. Вижте, ако няма друг начин да се измъкнем, добре, аз ще целуна Саймън. И преди съм го правила, не беше чак толкова зле.

— Благодаря — рече Саймън. — Поласкан съм.

— Уви — каза кралицата на феите. Изражението й беше ехидно, с примес на жестока наслада, а Клеъри се запита, след като това не е целувката, която искаше, то коя ли друга би предизвикала по-голям дискомфорт. — Боя се, че и тази няма да е достатъчна.

— Вижте, няма да целуна този мундан — каза Джейс. — Предпочитам да остана тук завинаги и да изгния.

— Завинаги? — каза Саймън. — Завинаги е страшно много време.

Джейс повдигна вежди.

— Знаех си — каза той. — Ти искаш да ме целунеш, нали?

Саймън размаха възмутено ръце.

— Естествено, че не. Но ако…

— Май е вярно онова, което се казва — отбеляза Джейс, — че в окопите няма истински мъже.

— Атеисти бе, глупак — каза ядосано Саймън. — В окопите няма атеисти.

— Колкото и забавни да сте — каза студено кралицата, като се наведе напред, — целувката, която ще освободи момичето е тази, за която то мечтае с цялото си сърце. — Жестоката наслада, изписана на лицето й и проникнала в гласа й, бодеше Клеъри като игли. — Само това и нищо друго.

Саймън изглеждаше така, сякаш го беше ударила. Клеъри понечи да отиде до него, но замръзна на мястото си, прекалено объркана, за да може да се движи.

— Защо правите това? — попита още веднъж Джейс.

— Аз пък си мислех, че ти правя услуга.

Джейс се изчерви, но нищо не каза. Не посмя да погледне Клеъри.

Саймън рече:

— Това е нелепо. Та те са брат и сестра.

Кралицата сви рамене и леко потрепери.

— Невинаги желанието може да бъде потиснато от отвращението. Нито може да се даде като награда на този, който най-много го заслужава. Магията ще покаже дали думите ми са верни. Ако тя не копнее за неговата целувка, няма да бъде свободна.

Саймън каза нещо сърдито, но Клеъри не го чу. Ушите й бучаха така, сякаш рояк раздразнени пчели се бяха сврели в главата й. Саймън яростно се завъртя и каза:

— Не бива да го правиш, Клеъри, това е номер…

— Не е номер — каза Джейс. — Изпитание е.

— Виж, не знам за теб, Саймън — каза Изабел с режещ глас. — Но аз бих искала да изведа Клеъри оттук.

— А би ли целунала Алек само защото така иска кралицата на феите? — рече Саймън.

— Разбира се, че бих — каза с досада Изабел. — Ако алтернативата е да останеш завинаги в двореца на феите? Пък и какво толкова? Това е само една целувка.

— Така е. — Беше Джейс. Клеъри видя с периферното си зрение как той се приближава към нея и слага ръка на рамото й, като обръща лицето й към себе си. — Това е само една целувка — рече той и макар гласът му да беше груб, ръцете му бяха невероятно нежни. Тя не се възпротиви и вдигна поглед към него. Очите му бяха много тъмни, може би защото тук долу, в двореца, беше сумрачно, а може би и по друга причина. Тя виждаше отражението си във всяка от разширените му зеници, своето малко изображение в неговите очи. Той каза: