Касандра Клеър - Град от пепел

Кралицата трепна с мигли.

— И ти ще предадеш собствения си баща заради Клейва?

— Да, милейди.

Тя се засмя, смехът и беше бистър и студен като ледена висулка.

— Кой да предположи — каза тя, — че малките експерименти на Валънтайн ще се обърнат срещу него?

Клеъри погледна Джейс, но по изражението на лицето му видя, че той няма и бегла представа какво иска да каже кралицата. Изабел се намеси:

— Експерименти?

Кралицата дори не я удостои с поглед. Светещите й сини очи бяха приковани в Джейс.

— Ние, в царството на феите, си имаме тайни — каза тя. — Свои и чужди. Когато се видиш отново с баща си, попитай го каква кръв тече във вените ти, Джонатан.

— Нямам намерение да го питам каквото и да е, когато пак се видим — каза Джейс. — Но ако вие желаете, милейди, ще го направя.

Устните на кралицата се изкривиха в усмивка.

— Смятам, че си лъжец. Но какъв очарователен лъжец. Толкова очарователен, че ти обещавам: ако зададеш на баща си този въпрос, ще ти помогна с каквото е по силите ми срещу Валънтайн.

Джейс се усмихна.

— Вашето великодушие е забележително също като красотата ви, милейди. — Клеъри глухо изръмжа, но на кралицата, изглежда, й стана приятно. — Мисля, че приключихме — добави Джейс, като се надигна от възглавниците. Той бе оставил недокоснатото си питие до това на Изабел. След него се надигнаха и останалите. Изабел вече говореше с Мелиорн в ъгъла, до портата от лози. Елфът изглеждаше леко притеснен.

— Един момент. — Кралицата се изправи. — Един от вас трябва да остане.

Джейс, както бе тръгнал към вратата, се закова на място, после обърна лице към нея.

— Какво искате да кажете?

Тя простря ръка напред и посочи Клеъри.

— Когато някой смъртен докосне с устни наша храна или напитка, остава при нас. Наясно си с това, ловецо на сенки.

Клеъри бе смаяна.

— Но аз нищо не съм пила! — Тя се обърна към Джейс. — Тя лъже.

— Феите не лъжат — каза той, по лицето му се изписаха объркване и тревога. Обърна се назад към кралицата. — Боя се, че сте се объркали, милейди.

— Погледни й пръстите и ми кажи, че не ги е облизала.

На свой ред Саймън и Изабел се втренчиха в Клеъри, която сведе поглед към ръката си.

— Това е кръв — каза тя. — Една фея боцна пръста ми… започна да кърви… — Клеъри си спомни сладникавия вкус на кръвта, смесена със сока на пръста й. И панически пристъпи към вратата от лози, но спря, сякаш усетила как невидими ръце я дърпат обратно в стаята. Обърна се посърнало към Джейс. — Вярно е.

Лицето на Джейс пламна от гняв.

— Трябваше да очаквам такъв номер — каза той на кралицата, вече без помен от досегашното угодничене. — Защо правите това? Какво искате от нас?

Гласът на кралицата беше нежен като паяжина.

— Обикновено любопитство — каза тя. — Не ми се случва много често да бъда така близо до млад ловец на сенки. И вие като нас водите началото си от рая; интересни сте ми.

— Но за разлика от вас — каза Джейс — у нас няма нищо свързано с ада.

— Вие сте смъртни, остарявате, умирате — каза презрително кралицата. — Това ако не е адът, то кажи ми кое е?

— Ако само искате да изучите ловците на сенки, то аз няма да ви свърша много работа — намеси се Клеъри. Там, където феята я беше пробола, ръката я болеше и тя се мъчеше да сподави охкането си и да не се разплаче. — Аз не знам нищо за ловенето на демони. Изобщо не съм обучена. Аз не съм подходяща. — Да ме тормозите , добави тя наум.

За първи път кралицата я погледна директно. Клеъри понечи да се отдръпне.

— Всъщност, Клариса Моргенстърн, ти си съвсем подходяща. — Очите й блеснаха, когато усети смущението на Клеъри. — Благодарение на промените, които направи баща ти в теб, ти не си като другите ловци на сенки. Твоята дарба е различна.

— Моята дарба ли? — Клеъри беше изумена.

— Твоята дарба са думите, които не могат да бъдат изречени — каза й кралицата, — а брат ти има дарбата на самия ангел. Баща ти реши така, когато брат ти беше малък, а ти дори не беше родена.

— Баща ми никога нищо не ми е давал — каза Клеъри. — Той не ми е дал дори име.

Джейс изглеждаше толкова объркан, колкото и Клеъри се чувстваше.

— Това, че феите не могат да лъжат — каза той, — не означава, че не могат да бъдат излъгани. Мисля, че вие сте станали жертва на трик или шега, милейди. Ние със сестра ми не сме нищо специално.

— Колко лесно подценяваш чара си — каза кралицата през смях. — Все пак трябва да знаеш, че не си обикновено човешко момче, Джонатан… — Тя премести погледа си от Клеъри към Джейс, после към Изабел, която шумно затвори широко отворената си уста и отново се върна на Джейс. — Нима не знаеш? — промълви тя.