Касандра Клеър - Град на небесен огън

Тя се отправи към наи-голямата от белите шатри, опънати наоколо — в нея беше разположена диджеиската система на Бат и част от глутницата, както и неколцина други гости вече се бяха заели да разчистят място за танци. Масите бяха покрити с дълги бели покривки и върху тях — стари порцеланови съдове, взети от къщата и събирани от Люк в продължение на години из битпазарите в малките градчета наоколо. Те до един бяха различни, чашите всъщност бяха празни буркани от конфитюр, а цветната украса в центъра на масите се състоеше от сини астри и детелина, плуващи в наи-различни глинени купи, и Клеъри си помисли, че това е най-красивата сватба, която бе виждала някога.

Върху една дълга маса бяха подредени чаши за шампанско; Джейс стоеше до нея и когато видя Клеъри, вдигна чаша шампанско и и намигна. Беше избрал небрежния стил — поизмачкан блеизър, разрошена коса и никаква вратовръзка; ранното лято вече бе успяло да позлати кожата му — беше толкова красив, че сърцето я болеше.

Стоеше до Изабел и Алек; Изабел изглеждаше поразително, вдигнала косата си в хлабав кок. Клеъри знаеше, че самата тя и за милион години не би успяла да постигне подобна елегантност и изобщо не я беше грижа. Изабел беше Изабел и Клеъри беше благодарна, че тя съществува и прави света мъничко по-пламенен с всяка от усмивките си. В този миг Изабел подсвирна, загледана в нещо в другия краи на шатрата.

— Вижте само.

Клеъри погледна… и зяпна. Видя момиче, което изглеждаше на около деветнаисет години; то имаше свободно падаща кестенява коса и мило лице. Носеше малко старомодна зелена рокля и нефритена огърлица около шията си. Клеъри я беше виждала и преди, в Аликанте, да говори с Магнус на партито, организирано от Клейва на Площада на Ангела.

Сега момичето държеше за ръка много познат и много красив младеж с непокорна тъмна коса, висок и строен в елегантния си черен костюм и бяла риза, която подчертаваше лицето му с високи скули. Докато Клеъри ги гледаше, той се наведе, за да прошепне нещо в ухото на момичето, което се усмихна и цялото му лице грейна.

— Брат Закарая — каза Изабел. — Месеци от януари до декември в календара с най-сексапилните Мълчаливи братя. Какво прави тук?

— Има календар с наи-сексапилните Мълчаливи братя? — попита Алек. — Къде го продават?

— Внимаваи какви ги говориш — смушка го Изабел с лакът. — Магнус всеки миг ще се появи.

— Къде всъщност е Магнус? — поинтересува се Клеъри. Изабел се усмихна в чашата си с шампанско.

— Трябва да свърши нещо.

Клеъри отново погледа към брат Закарая и момичето, но те се бяха изгубили в тълпата. Щеше и се да не бяха (нещо у момичето бе събудило интереса и), ала миг по-късно ръката на Джейс се обви около кръста й.

— Ела да танцуваме — каза той, оставяйки чашата си на масата.

Клеъри погледна към подиума. Бат бе заел мястото си на диджеиския пулт, но все още нямаше музика. Някои беше сложил пиано в единия ъгъл и Катарина Лос, със сияйно синя кожа, подрънкваше на клавишите.

— Няма музика — каза Клеъри.

Джейс й се усмихна.

— Не ни и трябва.

— И това е знак за нас да се изнесем от тук. — Изабел улови Алек за лакътя и го повлече към тълпата. Джейс се ухили след нея.

— Изабел се изприщва от всеки намек за сантименталност — отбеляза Клеъри. — Обаче сериозно говорех. Не можем да танцуваме без музика. Всички ще ни зяпат…

— Тогава да отидем някъде, където няма да могат да ни виждат — отвърна Джейс и я поведе далеч от шатрата. Настъпила бе онази част от деня, която Джослин наричаше "синия час" — всичко тънеше в здрач, бялата шатра приличаше на звезда и всяко стръкче от меката трева блещукаше като сребро.

Джейс я привлече към себе си и се притисна до нея; ръцете му се обвиха около кръста й, устните му докосваха тила й.

— Бихме могли да влезем в къщата — предложи той. — Там има спални.

Клеъри се обърна в ръцете му и здравата го смушка в гърдите.

— Това е сватбата на майка ми. Няма да правим секс. Изобщо.

— Обаче "изобщо" е любимият ми начин да правя секс.

— Къщата е пълна с вампири — жизнерадостно заяви Клеъри. — Бяха поканени и пристигнаха снощи. Чакат слънцето да залезе.

— Люк е поканил вампири?

— Мая го направи. Жест на добра воля. Опитват се да се погаждат.

— Несъмнено вампирите няма да ни се натрапват.

— Така си мислиш ти. — И Клеъри го дръпна встрани от пътеката, отвеждаща в къщата, в една малка горичка. Тук всичко тънеше в сянка и бяха скрити от чужди погледи; под краката им имаше утъпкана пръст и корени, а около дънерите на дърветата беше нацъфтяла планинска мента и цветчетата и грееха като малки бели звезди.