Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Ако ти искаш. — Отговорът на Магнус прозвуча така неуверено, че Алек го погледна учудено. В този миг Магнус изглеждаше ужасно млад; златно-зелените му очи бяха широко отворени, черни кичури падаха върху слепоочията му. — Ако ти…

Алек седеше като вкаменен. Седмици наред си бе мечтал да чуе как Магнус изрича точно тези думи, но сега, когато той наистина ги бе казал, усещането бе съвсем различно от онова, което Алек си бе представял. Нямаше фоиерверки в гърдите му; чувстваше единствено празнота и студ.

— Не знам — каза той.

Светлината в очите на Магнус помръкна.

— Е, разбирам, че ти… аз не бях много мил с теб.

— Не — заяви Алек направо. — Не беше, ала предполагам, че е трудно да скъсаш с някого по мил начин. Работата е там, че аз наистина съжалявам за онова, което направих. Допуснах грешка. Ужасна грешка. Но причината да го направя… това няма да се промени. Не мога да прекарам живота си с чувството, че изобщо не те познавам. Ти все повтаряш, че миналото си е минало, ала именно то те е направило това, което си. Искам да знам за живота ти. А ако ти не искаш да ми разкажеш за него, значи, не би трябвало да бъда с теб. Защото добре се познавам и зная, че никога няма да го приема. А никои от нас не заслужава да преживее за втори път онова, през което веднъж вече преминахме.

Магнус сви колене пред гърдите си. В сгъстяващия се мрак изглеждаше така, сякаш бе изтъкан само от дълги крака и ръце и тънки пръсти, по които проблясваха пръстени.

— Обичам те — тихичко каза той.

— Недеи… Недеи. Не е честно. Освен това… — Алек извърна поглед. — Съмнявам се, че съм първият, който е разбил сърцето ти.

— Сърцето ми е било разбивано повече пъти, отколкото е бил нарушаван Законът на Клеива, забраняващ любовните връзки между ловци на сенки и долноземци. — В гласа на Магнус се долавяха уязвими нотки. — Алек… имаш право.

Алек го погледна с краичеца на окото си. Не помнеше някога да го е виждал по-нараним.

— Не е честно спрямо теб — продължи магьосникът. — Винаги съм си казвал, че ще бъда открит за нови изживявания, и когато започнах да… да се вкаменявам… бях потресен. Смятах, че съм направил всичко, което трябва, че не съм затворил сърцето си. А после си спомних думите ти и си дадох сметка защо бях започнал да умирам вътре в себе си. Ако никога никому не казваш истината за себе си, рано или късно, сам започваш да забравяш. Любовта, разбитото сърце, радостта, отчаянието, добрите неща, които съм правил, и онези, от които се срамувам… ако ги затворех в себе си, спомените ми за тях постепенно щяха да изчезнат. А с тях щях да изчезна и аз.

— Аз… — Алек не бе сигурен какво да отговори.

— Много време имах, за да мисля, след като скъсахме — продължи Магнус. — И написах това.

той извади една тетрадка от вътрешния джоб на якето си — наи-обикновена тетрадка с редове и спирала в средата, но когато вятърът я отвори, Алек видя, че страниците са изписани със ситен, завъртян почерк. Почеркът на Магнус.

— Записах живота си.

Очите на Алек се разшириха.

— Целия си живот?

— Не съвсем — предпазливо отвърна Магнус. — Ала някои от случките, които са ме формирали. Как се запознах с Рафаел, когато той бе съвсем млад. — При тези думи в гласа на Магнус се прокрадна тъга. — Как се влюбих в Камила. Историята на хотел "Дюмор", макар че Катарина трябваше да ми помогне за тази част. Някои от по-ранните ми влюбвания, някои от по-късните. Имена, които вероятно знаеш… Херондейл…

— Уил Херондеил. Камила го спомена. — Алек взе тетрадката. Тънките страници изпъкваха, сякаш Магнус бе натискал химикалката, докато ги бе запълвал. — Ти бил ли си… бил ли си с него?

Магнус се разсмя и поклати глава.

— Не… макар че има доста Херондеиловци по страниците. Синът на Уил, Джеимс Херондеил, беше забележителен, също като сестра си, Люси, ала трябва да си призная, че Стивън Херондеил доста ме отблъсна от семеиството, докато не се появи Джейс. Доста неприятен тип. — Магнус забеляза, че Алек го гледа настойчиво, и побърза да добави: — Никакви Херондейловци. Всъщност никакви ловци на сенки.

— Никакви ловци на сенки.

— Никои, които да е заемал в сърцето ми мястото, което заемаш ти. — Магнус потупа лекичко тетрадката. — Погледни на това като на част първа от всичко, което искам да ти кажа. Не бях сигурен, но се надявах… че ако искаш да бъдеш с мен така, както аз искам да бъда с теб, ще го приемеш за доказателство. Доказателство, че съм готов да ти дам нещо, което не съм дал на никои друг — своето минало, истината за себе си. Искам да споделя живота си с теб и това означава днес, бъдещето и цялото ми минало, стига да го искаш. Стига да ме искаш.