Касандра Клеър - Град на небесен огън

Клеъри се обърна рязко към Себастиан, когато образът започна да избледнява.

— Какво става?

— Това е краят. Поисках да ми бъдеш предадена, а Клейвът отказа да го стори. Вярно, причината бе, че ти избяга, но така или иначе, вече нямам полза от тях. Воиските ми нахлуха в града. Нефилимските деца се крият в Залата на съглашението, ала когато всички други загинат, Залата също ще бъде превзета. Аликанте ще бъде мои. Целият Идрис ще бъде мои. Ловците на сенки загубиха воината… не че имаше кои знае каква воина. Деиствително мислех, че ще окажат по-голяма съпротива.

— Това далеч не са всички ловци на сенки — каза Клеъри. — Само онези, които са в Аликанте. По света все още има и други нефилими…

— Всички ловци на сенки, които виждаш там, много скоро ще пият от Пъкления бокал и ще станат мои слуги. Тогава ще ги разпратя по света, за да открият своите събратя и те до един ще бъдат превърнати или убити. Ще унищожа Железните сестри и Мълчаливите братя в техните цитадели от камък и мълчание. До един месец всички потомци на Джонатан Ловеца на сенки ще бъдат изличени от земята. И тогава… — Ужасна усмивка се разля по лицето на Себастиан и той махна към западния прозорец, през които се виждаше мъртвият, опустошен Едом. — Вече видя какво се случва с един свят, когато няма кои да го защити — ехидно каза той. — Светът ти ще умре. Смърт и гибел, и реки от кръв.

Клеъри си спомни Магнус. "Видях град от кръв, с кули от кости, а кръвта се лееше като вода из улиците."

— Не можеш наистина да вярваш — глухо каза тя, — че ако направиш всичко това, че ако онова, което ми описа, деиствително се случи, има каквато и да било вероятност някога да седна на трона до теб. Бих предпочела да ме изтезават до смърт.

— Не съм си го и помислял — нехаино отвърна той. — Точно затова чаках досега. За да ти дам избор. Всички елфи, които са мои съюзници, всички Помрачени, които виждаш там — те чакат моите заповеди. Кажа ли им, те ще спрат. Твоят свят ще бъде спасен. Разбира се, самата ти никога няма да можеш да се върнеш в него — аз ще запечатам границите между този свят и онзи, и вече никога никои, човек или демон, няма да минава между тях. Ала твоят свят ще бъде в безопасност.

— Избор — повтори Клеъри. — Каза, че ми даваш избор?

— Разбира се. Властвай заедно с мен и аз ще пожаля твоя свят. Откажи ми и аз ще наредя да бъде унищожен. Избери мен и ще спасиш живота на милиони, на милиарди, сестро моя. Можеш да спасиш цял свят, обричаики една-единствена душа. Своята. Е, какво решаваш?

— Магнус — отчаяно каза Алек, опипваики веригите от адамас, забити дълбоко в пода и свързани с оковите около китките на магьосника. — Добре ли си? Ранен ли си?

В същото време Изабел и Саймън проверяваха дали Люк е добре. Изабел непрекъснато хвърляше разтревожени погледи към Алек, ала той отказваше да срещне погледа й — не искаше сестра му да види страха в очите му.

Алек докосна лицето на Магнус с опакото на ръката си. "О, мое момче. Колко много си тъгувал. Не знаех", бе казал той, а после бе рухнал на пода, сякаш усилието да говори го бе изтощило.

— Стой неподвижно — каза Алек и извади серафимска кама от колана си. Отвори уста, за да я назове, и в този миг нещо го докосна по ръката. Магнус бе обвил тънките си пръсти около китката му.

— Наречи го Рафаел — каза той и когато Алек го погледна озадачено, сведе очи към оръжието в ръката му. Клепачите му бяха полуспуснати и Алек си спомни какво бе казал Себастиан на Саймън в преддверието: "Убих онзи, които те превърна". Устните на Магнус потръпнаха леко. — То е ангелско име.

Алек кимна.

— Рафаел — меко каза той и когато оръжието лумна, замахна и го стовари върху веригата от адамас, която се строши и падна на пода. Алек пусна ножа на земята и сложи ръце върху раменете на Магнус, за да му помогне да се изправи.

Магнус също протегна ръце, ала вместо да стане, притегли Алек към себе си и като плъзна длан по гърба му, зарови пръсти в косата му. Притискаики го към себе си, той го целуна — настойчиво, малко неловко, решително. За миг Алек сякаш се вцепени, а после се отдаде на целувката на Магнус, нещо, което мислеше, че никога вече няма да може да направи. Прокара ръце по раменете на Магнус и ги сложи от двете страни на шията му, придържаики го на място, докато продължаваше да го целува, останал без дъх.

Наи-сетне Магнус се отдръпна. С греинали очи, той отпусна глава върху рамото на Алек, обгърнал тялото му с ръце, притискайки го към себе си.