Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Намираме се в демонско царство, Алек — напомни му Изабел. — Няма къде да отидем.

— А ти каза да се погрижа за нея… — започна Саймън, но после си даде сметка, че това едва ли е най-удачната насока, която разговорът може да поеме, и млъкна.

Алек се тръшна от другата страна на огъня, без да престава да ги гледа яростно.

— А Клеъри и Джейс къде са се дянали?

— А — отвърна Саймън деликатно. — Кой знае…

— Хетеросексуалните — промърмори Алек. — Защо не могат да се контролират?

— Истинска загадка — съгласи се Саймън и легна да спи.

Джия Пенхалоу седеше на бюрото в кабинета си. Беше толкова нехаино, че тя неволно се зачуди дали не бе нещо, на което не би се погледнало с добро око — консулът да седи непочтително върху прастарото писалище, символ на толкова голяма мощ. Само че тя беше сама в стаята и уморена свръх пределите на умората.

В ръката си стискаше бележка, пристигнала от Ню Иорк — огнено съобщение, изпратено от магьосник, достатъчно могъщ, за да преодолее бариерите, обграждащи града. Почеркът беше на Катарина Лос, ала думите не бяха нейни.

Консул Пенхалоу,

Пише Ви Мая Робъртс, временен лидер на нюйоркската глутница. Разбираме, че правите всичко по силите си, за да върнете нашия Люк и останалите затворници. Оценяваме това. Като знак на добра воля, бих искала да Ви предам съобщение. Утре вечер Себастиан и войските му ще нападнат Аликанте. Моля Ви, направете каквото можете, за да се подготвите. Ще ми се да можеше да сме там, да се бием заедно с вас, но знам, че не е възможно. Понякога не можем да направим друго, освен да отправим предупреждение, да чакаме и да се надяваме.

Не забравяйте, че Клейвът и Съветът — ловци на сенки и долноземци заедно — са светлината на света.

С надежда,

"С надежда." Джия отново сгъна писмото и го пъхна в джоба си. Помисли си за града отвън, под нощното небе, за бледото сребро на демонските кули, които много скоро щяха да греинат с червения цвят на воината. Помисли си за купищата кутии, които бяха пристигнали от Тереза Греи само преди малко, издигнали се от земята на Площада на Ангела, всяка от тях — подпечатана със спиралата, която бе символът на Лабиринта. Усети как нещо трепна в сърцето и — страх, ала и облекчение, че часът наи-сетне бе ударил, че очакването наи-после щеше да свърши и те щяха да получат своя шанс. Знаеше, че нефилимите от Аликанте ще се бият до последно — с решителност и безстрашие, с упоритост, с жажда за разплата, със слава.

С надежда.

— Господи, главата ми — каза Алек.

Двамата с Алек бяха коленичили до една скала, която увенчаваше сив, покрит с камъчета хълм. Тя им осигуряваше прикритие и покраи нея, с помощта на руни за виждане надалече, те можеха да различат една полуразрушена крепост, около която като мравки се тълпяха тъмни ловци на сенки. Беше като изкривен огледален образ на хълма Гард в Аликанте. Построиката на върха напомняше на онзи Гард, които те познаваха, ала този беше заобиколен от масивна стена, която обграждаше крепостта вътре като градина в манастир.

— Може би не трябваше да пиеш толкова много снощи. — Джейс се приведе напред, присвил очи.

Навсякъде около стената Помрачените стояха в концентрични кръгове, а пред портата имаше голямо множество. По-малки групички бяха разположени на стратегически места по хълма. Алек виждаше как Джейс пресмята броя им и прехвърля различни стратегии в ума си.

— А може би ти трябва да поизтриеш самодоволното си изражение заради това, което си правил снощи.

Джейс замалко да падне от скалата.

— Не изглеждам самодоволен. Или поне — уточни след миг — не повече от обикновено.

— О, моля ти се. — Алек извади стилито си. — Чета го по лицето ти като в отворена порнографска книга. Ще ми се да не беше така.

— Да не се опитваш да ми кажеш да си затворя лицето? — попита Джейс.

— Забрави ли, когато се заяждаше, задето се срещам с Магнус, и ме попита да не съм си паднал на врата? — Алек опря върха на стилито върху кожата на ръката си и се зае да си нарисува иратце. — Сега ти го връщам.

Джейс изсумтя и му издърпа стилито.

— Даи ми това — каза и довърши руната с обичаиния си поразхвърлян замах. Алек начаса усети как под въздеиствието на притъпяващия ефект главоболието му започва да отслабва. Джейс отново насочи вниманието си към хълма.

— Знаеш ли кое е интересното? — подхвърли той. — Видях няколко летящи демона, ала те се държат надалече от Тъмен Гард…