Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Твърде добре — увери го Джейс. — Мрачни времена.

Саймън не му обърна внимание.

— Всички тъмни воини се обличат в червено. И не може да се каже, че са особено умни или пък мотивирани. Волята им, изглежда, е подчинена, поне донякъде, на тази на Себастиан. Нали така?

— Точно така — съгласи се Изабел, отправяики на Джейс поглед, които му нареждаше да мълчи.

— В "Тъмници и дракони" първият ход, когато си изправен срещу подобна армия, е да подмамиш настрани част от тях — да кажем, петима — и да им вземеш дрехите.

— За да бъдат принудени да се върнат в крепостта голи, така че техният срам да се отрази отрицателно върху боиния дух на останалите? — предположи Джейс. —

Защото ми се струва сложничко.

— Почти съм сигурна, че има предвид да им вземем дрехите и да се дегизираме с тях — обясни Клеъри. — Така че да се промъкнем до портата незабелязано. Ако останалите Помрачени не са особено наблюдателни, може и да не ни усетят. — Джейс я погледна изненадано и тя сви рамене. — Е, има го във всеки филм, правен някога.

— Ние не гледаме филми — каза Алек.

— Мисля, че въпросът е дали Себастиан гледа филми — изтъкна Изабел. — Между другото, когато в краина сметка го видим, стратегията ни все още ли е "вярвайте ми"?

— Точно така — потвърди Джейс.

— О, прекрасно — каза Изабел. — За миг се притесних, че може да се окаже истински план, със стъпки, които да следваме. Нали се сещате, нещо, което да ти вдъхне сигурност.

— Има план. — Джейс прибра стилито в колана си и гъвкаво се изправи. — Идеята на Саймън за това, как да проникнем в крепостта. Ще го направим.

Саймън го зяпна.

— Сериозно?

Джейс вдигна якето си от земята.

— Идеята е добра.

— Обаче е моята идея — напомни Саймън.

— Да, и е добра, така че ще го направим. Поздравления. Ще се изкачим на хълма, както ви обясних, а когато наближим върха, ще приложим плана ти. А щом се озовем там… — той се обърна към Клеъри. — Онова, което направи в Двора на феите? Когато нарисува руната на стената? Можеш ли да го повториш?

— Би трябвало — отвърна Клеъри. — Защо?

По устните на Джейс бавно се разля усмивка.

Ема седеше на леглото в малката си таванска стаичка, а около нея бяха разпилени цял куп листове.

Наи-сетне бе успяла да ги освободи от папката, която беше взела от кабинета на консула, и сега те бяха пръснати върху одеялото, осветявани от лъчите на слънцето, които струяха през малкия прозорец. Трудно й беше обаче да ги докосне.

Имаше снимки, направени под ясното лосанджелиско небе, на телата на родителите и. Вече разбираше защо се бе оказало невъзможно да ги върнат в Идрис. Телата бяха голи, кожата им — пепелявосива, с изключение на местата, където имаше грозни черни драскотини — отвратителни, съвсем различни от знаци. Пясъкът около тях беше мокър, сякаш бе валяло; намираха се далеч от отливната линия. Ема потисна желанието да повърне и си заповяда да попие информацията: кога са били намерени телата, кога са били идентифицирани и как са се разпаднали на късове, когато ловците на сенки се опитали да ги вдигнат.

— Ема.

Беше Хелън, застанала на прага. Светлината, която се разливаше през прозореца, придаваше на косата и цвят на сребро, точно както правеше и с Марк. Тези дни тя повече отвсякога приличаше на Марк; беше поотслабнала от напрежението и това още повече подчертаваше деликатните извивки на скулите и и заострените връхчета на ушите й.

— Откъде ги взе? — попита тя.

Ема вирна предизвикателно брадичка.

— От кабинета на консула.

Хелън приседна на ръба на леглото.

— Ема, трябва да ги върнеш.

Ема забучи пръст в листовете.

— Нямат намерение да открият какво се е случило с родителите ми. Казват, че е случайна атака на Помрачените, но не е така. Знам, че не е така.

— Ема, Помрачените и техните съюзници не убиха само нефилимите от Института. Те се разправиха с всички ловци на сенки в Лос Анджелис. Логично е да се предположи, че са нападнали и родителите ти.

— А защо не са ги превърнали? — попита Ема. — Нуждаели са се от всеки воин, до когото успеят да се доберат. Казваш, че са се разправили с всички лосанджелиски нефилими — ала го направиха, без да оставят тела след себе си. Превърнаха ги до един.

— С изключение на младите и много старите.

— Е, родителите ми не бяха нито едното, нито другото.

— Нима предпочиташ да ги бяха превърнали? — тихичко попита Хелън и Ема разбра, че мисли за собствения си баща.