Касандра Клеър - Град на небесен огън

Оказа се Клеъри, а до нея — Саймън. И двамата изглеждаха потресени. Изабел излезе иззад брат си.

— Вие…?

— Добре сме — отвърна Саймън. — Ние… видяхме някои неща. Странни неща.

— Отказваше да срещне погледа на Изабел и Алек се почуди какво ли си беше представил. Какви бяха мечтите и желанията на Саймън? Алек никога не се беше замислял за това.

— Беше демон — обясни той. — Такъв, които се храни със сънища и желания. Аз го убих. — Той погледна от тях към Изабел. — Къде е Джейс?

Клеъри пребледня под мръсотията по лицето си.

— Мислехме, че ще е с вас.

Алек поклати глава.

— Добре е. Щях да знам, ако не беше…

Ала Клеъри вече се беше обърнала и почти тичаше натам, откъдето беше дошла; след миг Алек я последва, останалите сториха същото. Тя се изкатери по склона, а после по още един. Алек си даде сметка, че търси високо място, откъдето щеше да вижда по-добре. Чуваше я да кашля; собствените му дробове сякаш бяха пълни с пепел.

Мъртво — помисли си той. — Всичко в този свят е мъртво и превърнато в пепел. Какво се е случило тук?

На върха на хълма имаше каменна грамада — кръг от гладки скали, като пресъхнал кладенец. На ръба й седеше Джейс и се взираше надолу.

— Джейс! — Клеъри спря рязко пред него, коленичи и го улови за раменете. Той я погледна с празни очи. — Джейс — повтори тя настоятелно. — Джейс, ела на себе си. Това не е истина. Демон е. Демон, които ни кара да виждаме нещата, които искаме. Алек го уби. Окей? Не е истина.

— Знам. — Джейс вдигна глава и погледът му подеиства на Алек като удар. Джейс имаше вид, сякаш бе изгубил кръв, макар че очевидно не беше ранен.

— Какво видя? — попита Алек. — Макс?

Джейс поклати глава.

— Нищо не видях.

— Няма значение. Каквото и да си видял, няма значение. — Клеъри се приближи още мъничко и докосна лицето му; Алек съвсем ясно си припомни пръстите на Магнус върху бузата си. Магнус, които му казваше, че го обича. Магнус, които може би вече не беше между живите. — Аз видях Себастиан — продължи Клеъри. — Бях в Идрис. Имението Феърчаилд не беше разрушено. майками беше с Люк. Аз… щеше да има сватба. — Тя преглътна. — Имах и по-малка сестричка. Беше кръстена на Валънтаин. той беше герои. Себастиан също беше там, ала беше нормален. Добър. Обичаше ме. Като истински брат.

— Това е адски странно. — Саймън се доближи до Изабел и сега двамата стояха рамо до рамо.

Джейс протегна ръка и внимателно я прокара по една от къдриците на Клеъри, оставяики я да се обвие около пръстите му. Алек си спомни първия път, когато си даде сметка, че Джейс е влюбен в нея. Гледаше своя парабатаи от другия краи на стаята, гледаше как очите му следят движенията и. Спомни си как си бе помислил: "Той вижда само нея".

— Всички имаме мечти — каза Клеъри. — То не означава нищо. Нали помниш какво казах по-рано? Трябва да се държим заедно.

Джейс я целуна по челото и стана, протягаики и ръка. След един миг Клеъри я пое и се изправи до него.

— Нищо не видях — меко повтори той. — Окей?

Клеъри се поколеба. Очевидно не му вярваше, ала също толкова очевидно бе, че не иска да настоява.

— Неприятно ми е да повдигам този въпрос — обади се Изабел, — обаче някои да видя начин за връщане?

Алек си помисли как се бе втурнал през пустите възвишения, търсеики останалите, обхождайки хоризонта с очи.

— Според мен — каза той, — няма път за връщане. Не и оттук. Не и по тунела. Мисля, че той се затвори след нас.

— Значи, това е еднопосочно пътуване. — Гласът на Клеъри трепереше съвсем леко.

— Не е задължително — рече Саймън. — Трябва да се доберем до Себастиан — това го знаехме от началото. А стигнем ли веднъж там, Джейс може да опита онова с небесния огън, каквото и да е то… не се засягай…

— Не съм се засегнал — увери го Джейс и погледна към небето.

— А след като спасим пленниците — добави Алек, — Магнус ще ни помогне да се приберем. Или пък може да открием как Себастиан идва и си тръгва от тук; не може да няма друг начин.

— На това му се казва оптимизъм — обади се Изабел. — Ами ако не успеем да спасим пленниците или да убием Себастиан?

— Тогава той ще ни убие — каза Джейс. — И няма да има значение, че не знаем как да се върнем.

Клеъри изпъна крехките си рамене.

— Ами тогава най-добре да отидем да го намерим, не е ли така?

Джейс извади стилито от джоба си и свали гривната на Себастиан от китката си. Сключи пръсти около нея и нарисува проследяваща руна върху опакото на дланта си. Мина един миг, после друг; по лицето на Джейс като облак пробяга изражение на напрегната съсредоточеност. Най-сетне той вдигна глава.