Ришел Мийд - Бляскавият двор

При положение че познавах Ада толкова доб­ре, отново изпитах съмнения, но го подтикнах:

– Продължавайте.

– Ще започнем, като изгладим основните ѝ познания в четенето и воденето на сметки, а пос­ле ще се разпрострем в по-изтънчени области. Как да управлява домакинство и да ръководи слуги. Уроци по музика. Как да организира светски събития. На какви теми да говори на светски събирания. Изкуство, история, философия. Чужд език, ако има време.

– Това е много обширно – казах и хвърлих любопитен поглед към Ада.

– Именно затова отнема една година – обясни Сед­рик. – Тя ще живее в едно от именията на чичо ми, докато усвоява всички тези неща, а пос­ле ще отплава за Адория с всички момичета от другите имения. Ако предпочете да отиде.

Щом чу това, Ада се оживи. Вдигна рязко глава:

– Не съм длъжна да замина?

– Ами, не – каза Сед­рик, малко изненадан от въпроса. Измъкна от палтото си навит на руло лист – с леко претенциозен жест, ако не грешах. – В договора ви се казва, че в края на тази една година можете да изберете или да заминете за Адория, за да сключите уреден за вас брак, или можете да напуснете Бляскавия двор, в кой­то случай ще ви намерим подходящо мяс­то за работа, за да си възстановим сумата, похарчена за обучението ви.

Ада придоби неимоверно по-бодро изражение и осъзнах, че ве­роят­но мислеше, че споменатото уреждане на подходящо работно мяс­то навярно включва работа, подобна на тази, коя­то имаше сега.

– Предполагам, че той има предвид завод или фаб­ри­ка – казах.

Лицето ѝ посърна:

– О. Но все пак ще е тук. В Осфрид.

– Да – каза Сед­рик. – Ако искате да останете. Но честно? Кое момиче би избрало такива дълги работни часове пред шанса да се обляга на ръката на състоятелен, обожаващ я съпруг, кой­то ще ви окичи с коприни и скъпоценности?

– Нямам право да го избера – възрази тя.

– Това не е съвсем вярно. Когато пристигнете в Адория, с другите момичета ще разполагате с период от три месеца, в кой­то ще бъдете представяни на онези мъже за женене, проявили интерес към нашите скъпоценни камъни – така чичо ми нарича момичетата от Бляскавия двор. – Пусна в действие най-ослепителната си усмивка, опитвайки се да успокои Ада. – Там страхотно ще ти хареса. Мъжете в колониите полудяват, когато доведем нови момичета. Това е време на партита и други светски ангажименти и ще имате цял нов гардероб за всичките – модите в Адория са доста различни от нашите. Ако повече от един мъж направи оферта за вас, можете да изберете онзи, когото искате.

Отново открих, че преливам от завист, но Ада още изглеждаше несигурна. Несъмнено беше чувала разкази за Адория, в кои­то се говореше за опасности и варварства. И честно казано, някои от тях не бяха безпочвени. Когато заселници от Осфрид и други страни бяха слезли на суша в Адория, бе имало ужасно кръвопролитие между тях и клановете на икори, кои­то живееха там. Много от икорите бяха прогонени, но все още чувахме разкази за други трагедии: болести, бури и диви животни, да назова само няколко.

Но какво бяха тези неща в сравнение с богатствата и величието, кои­то Адория предлагаше? И нима нямаше опасност навсякъде? Искаше ми се да я разтърся и да ѝ набия малко разум в главата, да ѝ кажа, че би трябвало да се възползва от тази възможност и никога да не поглежда назад. Със сигурност не можеше да има по-голямо приключение от това. Но тя никога не беше имала усет за приключения, никога не беше виждала нищо обещаващо в поемането на риск или в нещо, кое­то не познаваше. Това беше част от причината, поради коя­то не я бях избрала да дойде с мен в домакинството на Лайънъл.

След дълго размишление тя се обърна към мен:

– Как мислите, че би трябвало да постъпя, милейди?

Въпросът ме хвана неподготвена и изведнъж всичко, за кое­то можех да мисля, бяха думите на баба ми: През целия ти живот други хора ще правят избори вместо теб. Свикни с това.

Почувствах как омеквам:

– Трябва сама да правиш изборите си – осо­бе­но след като ще бъдеш сама, когато напуснеш службата си при мен. – Хвърлих поглед към Сед­рик и за пръв път видях смущение, изписано върху онези зашеметяващи черти. Страхуваше се, че Ада ще предпочете да не отиде. Дали Бляскавият двор трябваше да изпълни определена квота? Длъжен ли беше да отведе някое момиче?

– Господин Торн направи всичко това да звучи прелестно – отвърна тя. – Но в известна степен се чувст­вам като някаква дрънкулка, коя­то купуват и продават.