Ришел Мийд - Бляскавият двор

– Там има много жени икори – отбелязах, чувствайки, че се налага да кажа нещо.

Усмивката на Сед­рик стана по-широка и стопли чертите му. Миглите му по-дълги ли бяха от моите? Това със сигурност изглеждаше нечестно.

– Да, но нашите колонисти не търсят съпруги сред дивачките икори, облечени в килтове и карирани вълнени платове. Е – добави той, – повечето ни колонисти не си търсят съпруги сред диваците. Предполагам, че винаги има някой, кой­то намира това за привлекателно.

Насмалко не попитах какво намира самият той за привлекателно, а пос­ле отново си напомних, че съм дама с високо положение.

– Повечето наши заселници търсят благовъзпитани, образовани съпруги от Осфрид – осо­бе­но онези мъже, кои­то са натрупали състояние там. Мнозина отплаваха за Адория само с дрехите на гърба си, а сега са постигнали успех като бизнесмени и плантатори. Превър­нали са се в стълбове на своите общности, из­тък­нати мъже. – Сед­рик вдигна ръце с отривист жест като актьор на сцена. – Искат подходящи съпруги, с кои­то да създадат семейства. Негово Величество също го иска. Нареди основаването на още няколко колонии и разширяването на настоящите, но това е много трудно, след като осфридианските мъже превишават по брой жените в съотношение три към едно. Когато там все пак отиват жени, те обикновено са неотличаващи се с нищо момичета от работническата класа, кои­то вече са женени. Новата аристокрация не търси това.

– Нова аристокрация ли? – попитах. Ентусиазмът му започваше да ме увлича. Това беше ново преживяване: някой друг да упражнява върху мен силите на убеждението.

– Новата аристокрация. Така ги наричаме – онези обикновени мъже, открили необикновено величие в Новия свят.

– Много е привлекателно. Вие ли го измислихте?

Той изглеждаше изненадан от въпроса:

– Не, милейди. Баща ми. Той е майстор на рекламата и убеждението. Далеч повече от мен.

– Намирам го за неве­роят­но. Моля – продъл­жа­вайте с вашата нова аристокрация.

Сед­рик се вгледа изпитателно в мен за миг и в очите му имаше нещо. Преценка или може би преосмисляне.

– Новата аристокрация. На тях не им е нужна титла или рождено право, за да претендират за власт и престиж. Те са я заслужили чрез усърдна работа и са се превърнали в – един вид – благородници, и сега имат нужда от подобаващо „благородни“ съпруги. Но тъй като едва ли може да се каже, че жените от вашия ранг се редят на опашка да отплават от другата страна на морето, Бляскавият двор се е нагърбил със задачата да създаде група от млади жени, готови да се преобразят. Вземаме прекрасни момичета като вашата Ада, момичета от обикновено потекло, момичета без семейство – или може би с твърде многобройни семейства – и ги обучаваме, за да се издигнат.

Беше се усмихнал за миг, когато подхвърли коментара си за редящите се на опашка благороднички, сякаш това беше някаква шега между нас. Почувствах как сърцето ми се присви от спазъм. Той дори не можеше да си представи, че точно тогава, изправена пред заплахата да бъда обвързана за цял живот с навъсен братовчед и деспотична свекърва, бях готова да се откажа от царствения си свят и да отплавам към колониите в миг независимо от първобитните условия. Не че изобщо щях да успея да стигна до кейовете, без дузина души да се опитат да ме върнат в подобаващия ми обществен кръг.

Ада подсмъркна, напомняйки ми, че още е тук. Поз­на­вах я от години и почти не се замислях за нея. Сега, за пръв път до този момент, изпитах завист. Пред нея се разкриваше свят – нов свят – на потенциал и приключения.

– И така. Смятате да отведете Ада в Адория – казах. Беше трудно да поддържам безгрижен тон, за да не проличи завистта ми.

– Не веднага – каза Сед­рик. – Първо трябва да се погрижим да бъде обучена по стандартите на Бляскавия двор. Сигурен съм, че докато е била на служба при вас, е получила известно образование – но нищо, кое­то може да се мери с вашето. Тя ще прекара година в едно от именията на чичо ми с други момичета на нейната възраст, научавайки все­въз­мож­ни неща, кои­то да я компенсират за това. Ще...

– Чакайте – прекъснах го. Баба ми щеше да е ужасена от напъл­но безразборния начин, по кой­то водех този разговор, но цялата ситуа­ция беше твърде странна, за да се увличам във формалности. – Искате да кажете, че тя ще получи образование, кое­то може да се мери с моето? За една година?

– Не напъл­но, не. Но след това време ще може да си проправи път сред висшите класи – може би дори аристокрацията.