Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Ема видя светлините на вълнолома в Малибу да блещукат на фона на тъмната вода в далечината.

- Нищо от това няма значение. Пазителят ще ме открие -каза Стърлинг.

- Не бих разчитал на това - подхвърли Съвършения Диего с нисък глас.

Ема свърна от магистралата и пое по познатия им път. Светлините на Института грееха пред тях, осветявайки коловозите, издълбани в черния път.

- И когато те открие? - попита тя. - Пазителят? Какво мислиш, че ще направи? Ще те приветства с добре дошъл след всичко, което ни каза? Не смяташ ли, че ще те накара да му платиш?

- Има още нещо, което трябва да му дам - каза Стърлинг. - Белинда го направи. Дори Ава. Едно най-последно нещо. А после...

Стърлинг млъкна, надавайки ужасен писък. Институтът се извиси пред очите им. Съвършения Диего изруга.

- Ема! - ахна Кристина. - Ема, спри!

Ема виждаше познатите очертания на Института, алеята пред тях, каньона и хълмовете, извисяващи се отзад. Навсякъде имаше сенки, образували обръч около Института. Ала едва когато колата изкачи последното нанагорнище на пътя и фаровете огряха сградата, Ема почувства пълния шок на онова, което виждаше.

Институтът беше обграден.

Тъмни, човешки на вид фигури бяха обградили Института в нещо като квадрат. Стояха рамо до рамо, съвършено безмълвни и неподвижни, като старите рисунки на древногръцки воини, които Ема бе виждала.

Стърлинг изкрещя нещо нечленоразделно, а Ема натисна рязко спирачките. Фаровете огряха изпомачканите шубраци пред сградата, осветявайки фигурите, сякаш беше ден. Някои от тях й бяха познати. Тя видя къдрокосото момче от групата музиканти в театър „Полунощ"; сега лицето му представляваше замръзнала озъбена маска. Жената до него, с тъмна коса и яркочервени устни, вдигна ръка, в която имаше пистолет...

- Белинда! - Стърлинг звучеше глупашки ужасен. - Тя...

Ръката на Белинда отскочи назад от рикошета на изстрела. Оглушителен звук прониза ушите на Ема и предната дясна гума се пръсна, разкъсана от куршум. Колата се наклони рязко настрани и хлътна в канавката.

Мрак и звук на трошащо се стъкло. Воланът я удари в гърдите, изкарвайки й въздуха; фаровете угаснаха. Чу как Кристина изпищя, от задната седалка се разнесоха дращещи звуци. Тя задърпа предпазния си колан и след като го изтръгна, се обърна към Кристина.

Тя беше изчезнала. На задната седалка също нямаше никого. Ема блъсна вратата и почти се изтърси върху отъпканата пръст. Изправи се на крака и рязко се обърна.

Тойотата се беше забила с носа напред в канавката, от спуканата гума се издигаше дим. Диего тъкмо идваше откъм мястото до шофьора, а сухата пръст хрущеше под ботушите му. Носеше Кристина, подпъхнал лявата си ръка под коленете й; единият й крак беше изкривен под странен ъгъл. Ръката й лежеше върху рамото му, пръстите й се бяха вкопчили в ръкава на пуловера му.

Имаше страшно героичен вид на лунната светлина. Мъничко като Супермен. Съвършения Диего. На Ема й се прииска да го замери с нещо, но се боеше да не улучи Кристина. Той посочи към Института с мъжествената си брадичка.

- Ема!

Ема се завъртя рязко. Фигурите, наобиколили Института, се бяха обърнали и сега гледаха към нея и Диего, и разбитата кола.

На лунната светлина те имаха зловещ вид. Ярко очертани фигури в черно и сиво, неясно петно от лица. Полувърколаци и елфи, вампирски ратаи и ифрити: Последователите.

- Ема! - извика Съвършения Диего отново. Беше извадил стилито си и рисуваше целителна руна върху ръката на Кристина. - Стърлинг бяга... с меча ти...

Ема се завъртя рязко, тъкмо когато Стърлинг профуча покрай нея, движейки се с нечовешка бързина. Беше освободил китките и глезените си, ала ръбовете на крачолите му бяха изцапани с кръв.

- Белинда! - изкрещя той. - Тук съм! Помогни ми! - Вдигна нещо, докато тичаше, и то лумна със златна светлина в мрака.

Кортана.

Ярост изригна в гърдите на Ема и се разля по вените й като запален барут, и ето че тя спринтираше през тревата след Стърлинг. Прескачаше камъни, профуча покрай неясни фигури. Стърлинг беше бърз, но тя бе още по-бърза. Настигна го досами стъпалата на Института, когато той почти беше добрал до Белинда.

Връхлетя отгоре му, сграбчи го за якето и го обърна себе си. Лицето му беше мръсно, изцапано с кръв, побеля от ужас. Тя стисна китката, която държеше Кортана. Не ния меч. Меча на баща й. Единственото, което я свързвани 1едно семейство, което сякаш се бе стопило в миналото като прах в дъжда.

Нещо изпука. Стърлинг изпищя и падна на колене, изпускайки Кортана на земята. Ема посегна да вдигне оръжиет си; докато се изправи, вече бе заобиколена от малка групичка Последователи, предвождани от Белинда.