Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Кристина изпищя.

„Не! - помисли си Ема, потресена от ужас. - Не, не, не." Работата на ловците на сенки беше да спасяват хората, да ги защитават. Стърлинг не можеше да нарани момичето, не можеше...

За миг тя видя мрак в сърцето на огъня, съзря вътрешността на пещерата върху средоточието, изрисувана с поезия и символи, а после от тъмнината се протегнаха две ръце и отскубнаха момичето от хватката на Стърлинг. Ема ги зърна само за миг, насред пламъците и хаоса, но те като че ли бяха дълги бели ръце... странно разкривени, сякаш от тях бяха останали единствено костите.

Давейки се в кръвта си, безсилно отпуснато и издъхващо, момичето бе издърпано в мрака. Стърлинг се обърна и се ухили на Ема. Върху ризата му имаше кървави отпечатъци от ръце, острието на ножа му бе алено.

- Закъсняхте! - провикна се той. - Закъсняхте, нефилими! Тя беше тринайсетата... последната!

Диего изруга и се хвърли напред, ала огнената стена лумна отново и го запрати назад, поваляйки го на колене. Стиснал зъби, той се изправи и отново тръгна напред.

Стърлинг вече не се усмихваше. В жълтеникавите му очи припламна страх. Той протегна ръка и скелетоподобната длан посегна от сърцето на огъня, за да го изтегли след момичето.

- Не! - Ема скочи и се претъркули под огнената вълна, сякаш се гмуркаше под морска вълна. Сграбчи крака на Стърлинг, впивайки пръсти в прасеца му.

- Пусни ме! - изкрещя той. - Пусни ме, пусни ме! Пазителю, вземи ме, отведи ме от тук...

Костеливата ръка го теглеше и Ема усети как Стърлинг започва да й се изплъзва. Вдигна парещите си сълзящи очи тъкмо навреме, за да види как Кристина хвърля ножа си. Той се заби в хищническата ръка, костите изпращяха и ръката се прибра трескаво, пускайки Стърлинг, който се строполи тежко на земята.

- Не! - Стърлинг се надигна на колене, протегнал ръце напред, докато огънят угасваше. - Моля те! Вземи ме с теб...

Тримата ловци на сенки се нахвърлиха отгоре му. Диего го сграбчи и грубо го изправи на крака. Стърлинг се изсмя болезнено.

- Не можахте да ме спрете. Глупави момичета, влачещи се подире ми, опитващи се да ме защитят...

Диего го блъсна силно, ала Ема поклати глава.

- Когато те избраха в Лотарията - каза му тя през пресъхнало гърло, задавайки въпроса, чийто отговор вече знаеше, - не те избраха, за да бъдеш убит. Избраха те, за да убиеш?

- 0, Разиел - прошепна Кристина. Беше сложила ръка на гърлото си и стискаше медальона си; изглеждаше потресена.

Стърлинг се изплю на земята.

- Точно така. Изберат ли твоя номер, трябва да убиеш или да бъдеш убит. Също като вас, Рен не знаеше как действа Лотарията. Съгласи се да се срещнем тук. Тъпа кучка. - Очите му бяха почти обезумели. - Аз я убих и Пазителят я взе и сега ще живея вечно. Веднага щом Пазителят ме открие отново. Ще получа богатство, безсмъртие, всичко, каквото поискам.

- Убил си заради това? - попита Кристина. - Превърна се в убиец?

- Превърнах се в убиец в мига, в който изтеглиха името ми в Лотарията - каза Стърлинг. - Нямах избор.

В далечината се разнесе звук на полицейски сирени.

- Трябва да се махнем от тук. - Кристина погледна към разбитата кола на Стърлинг и кръвта на улицата. Ема вдигна Кортана и бе възнаградена с изражение на вцепеняващ страх върху лицето на Стърлинг.

- Не - изскимтя той. - Недей...

- Не можем да го убием - заяви Диего. - Нуждаем се от него. Никога досега не съм залавял един от тях жив. Трябва да го разпитаме.

- Спокойно, Съвършени Диего - каза Ема и стовари дръжката на Кортана в слепоочието на Стърлинг, който се свлече на земята. Беше в безсъзнание.

Да отнесат Стърлинг до колата, не беше лесно, тъй като той не беше покрит с магически прах; преметнаха едната му ръка през рамото на Диего, който направи всичко по силите си да изглежда така, сякаш помага на свой приятел, попрекалил с пиенето. Щом стигнаха до тойотата, завързаха китките и глезените на Стърлинг със жица от сребърно-златна сплав, преди да натъпчат безчувственото му тяло с увиснала глава на задната седалка.

Обсъдиха дали да не отидат право при средоточието, но решиха първо да минат през Института, за да вземат още оръжия и да се посъветват с останалите. Ема, повече от всички, искаше да говори с Джулиън - беше му позвънила няколко пъти, но той не вдигаше. Каза си, че вероятно е зает с децата, ала смътна тревога се бе загнездила в гърдите й, докато сядаше зад волана. Кристина се настани до нея, а Съвършения Диего се пъхна до Стърлинг и опря камата си в гърлото му.