Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Ема потегли с яростно свистене на гуми. Беше изпълнена с гняв и поне половината от него беше насочен към самата нея. Как така не бе разбрала, че Стърлинг не е жертва, а убиец? Как така никой от тях не се бе досетил?

- Вината не е ваша - обади се Съвършения Диего от задната седалка, сякаш прочел мислите й. - Логично е било да предположите, че Лотарията избира жертви, не убийци.

- А Джони Рук ни излъга - изръмжа Ема. - Или поне ни остави да вярваме, че защитаваме някого.

- Защитавахме убиец. - Кристина изглеждаше наистина нещастна, пръстите й стискаха медальона на гърлото й.

- Недей да виниш себе си - каза Съвършения Диего, съвършен както винаги. - Разследвали сте, без да разполагате с никаква информация. Без никаква помощ от Мълчаливите братя... нито от когото и да било.

Кристина му хвърли яростен поглед през рамо.

- Откъде знаеш всичко това?

- Защо мислиш, че сме разследвали? - попита Ема. - Само защото ме видя с Джулиън в къщата на Уелс?

- Това беше първата ми улика - отвърна Съвършения Диего. - След това поразпитах наоколо. Разговарях с един тип на Пазара на сенките...

- Отново Джони Рук - процеди Ема отвратено. - Има ли изобщо някой, пред когото той не би се разприказвал?

- Каза ми всичко - продължи Диего. - Че разследвате убийствата без знанието на Клейва. Че го пазите в тайна. Уплаших се за теб, Кристина.

Кристина изсумтя, без да се обръща.

- Тина. - Гласът на Съвършения Диего беше пропит с копнеж. - Тина, моля те.

Чувствайки се неловко, Ема се взираше право напред.

Много скоро щяха да видят океана и тя опита да се съсредоточи върху това, вместо върху напрежението между другите двама в колата.

Кристина още по-силно стисна медальона си, но не отговори.

- Рук каза, че разследвате убийствата, защото според теб те са свързани със смъртта на родителите ти - обърна се Съвършения Диего към Ема. - Знам, че не е достатъчно, но наистина съжалявам за загубата ти.

- Беше много отдавна. - Ема го виждаше в огледалото на колата. Деликатна верижка от руни опасваше врата му като огърлица. Косата му се къдреше, не като вълните на Джулиън, а с къдрици, които падаха над горната част на ушите му. Беше секси. И изглеждаше мил. И определено си го биваше в боя. Действително беше Съвършения Диего, помисли си тя сухо. Нищо чудно, че Кристина бе толкова наранена.

- Какво правиш ти тук? - попита тя. - Ема си има причини да разследва убийствата, ами ти?

- Знаеш, че бях в Сколоманса - отвърна Съвършения Диего. - Знаеш също така, че центурионите често биват изпращани да разследват въпроси, които не са точно в юрисдикцията на нефилимите...

Изведнъж се разнесе дрезгав вик. Стърлинг се беше свестил и се мяташе върху седалката. Ножът на Съвършения Диего проблесна в мрака, а колите около тях надуха клаксони, когато Ема завъртя волана надясно и те се качиха на Оушън Авеню.

- Пуснете ме! - Стърлинг се дърпаше, мъчейки се да разкъса жиците, които стягаха китките му. - Пуснете ме!

А после изскимтя от болка, когато Съвършения Диего го притисна грубо към седалката, допрял ножа си до вената на врата му.

- Махни се от мен - кресна Стърлинг. - По дяволите, махни се от мен...

Думите му се превърнаха в писък - Съвършения Диего бе забил коляно в бедрото му.

- По - заяви Диего с равен, смъртоносен глас, - кротко.

Все още се носеха по Оушън Авеню. Палмови дървета обрамчваха улицата като ресници. Ема изпревари рязко колите в лентата за ляв завой и се спусна по отклонението, отвеждащо до крайбрежната магистрала, съпроводена от яростен хор на клаксони.

- Исусе Христе! - изкрещя Стърлинг. - Къде си се учила да караш?

- Никой не те е молил за коментар! - извика Ема в отговор, докато поемаха по магистралата. За щастие, беше късно и лентите бяха полупразни.

- Не искам да умра на крайбрежната магистрала! - проплака Стърлинг.

- О, съжалявам. - От гласа на Ема капеше киселина. - Има ли някоя друга магистрала, на която би предпочел да умреш? ЗАЩОТО МОЖЕМ ДА ГО УРЕДИМ.

- Кучка - изсъска Стърлинг.

Кристина се обърна рязко в седалката. Нещо изплющя като изстрел и миг по-късно, докато профучаваха покрай групичка сърфисти, които вървяха покрай магистралата, Ема осъзна, че бе зашлевила Стърлинг през лицето.

- Да не си посмял да наричаш приятелката ми кучка - заяви Кристина. - Ясно?

Стърлинг разтърка челюстта си, присвил очи.

- Нямате право да ме докосвате. - В гласа му се долавяха хленчещи нотки. - Нефилимите се занимават единствено с въпроси, които нарушават Съглашението.