Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Хубаво бе да знае, че е грешала.

- Кийрън ли е причината? - попита тя. - Заради него ли може да се върнеш в Дивия лов, дори ако убиецът бъде заловен?

- Кийрън ми спаси живота - отвърна Марк. - Аз бях никой в Дивия лов.

- Ти не си никой. Ти си синът на лейди Нериса.

- А Кийрън е синът на краля на тъмните феи - глухо каза Марк. - Той правеше всичко за мен в Дивия лов. Закриляше ме и ме опази жив. А и има единствено мен. Джулиън и останалите... те са заедно. Не се нуждаят от мен.

Ала не звучеше убедено. Думите сякаш бяха мъртви листа, навявани в някакво пусто, изпълнено с болка пространство в него. Никога досега Кристина не бе изпитвала по-силен копнеж към него, отколкото в този миг, защото и тя познаваше това усещане, да бъдеш така опустошен от загуба, че сякаш вятърът може да мине през теб.

- Това не е любов - каза тя. - Това е дълг.

Марк стисна челюст. Никога не бе приличал толкова много на един Блекторн.

- Ако има нещо, което съм научил в живота си, а си признавам, че не съм научил много, то е, че нито елфите, нито смъртните знаят какво е и какво не е любовта. Никой не знае.

-Значи, в общи линии, вие го разгадахте - каза Ливи, излегнала се върху килима в стаята на Джулиън. Те всички бяха в стаята му: Кристина се бе настанила благовъзпитано на един стол, Тай седеше, опрял гръб в стената, със слушалки на ушите, а Джулиън се бе разположил по турски на леглото си. Беше си свалил сакото и бе навил ръкави. Копчетата за ръкавели, които Ема му беше подарила, проблясваха върху нощното шкафче. Марк лежеше по корем в долната част на леглото, лице в лице с Чърч, който бе решил да ги навести, най-вероятно - заради времето. - Искам да кажа, вече знаем кой ги е извършил. Убийствата.

- Не съвсем - възрази Ема, която седеше на пода, облегнала гръб на нощното шкафче. - Искам да кажа, ето какво знаем наистина. Тази група, тези Последователи или както и да се наричат, е отговорна за убийството на Станли Уелс. Последователите са предимно хора, които са имали някакъв досег до свръхестественото. Притежават Зрението, имат елфическа кръв... Стърлинг е нещо като върколак. Всеки месец провеждат лотария, в която някой бива избран, и се превръща в жертвоприношение.

- Уелс е бил принесен в жертва - добави Джулиън. - Така че е логично да приемем, че същото важи и за останалите единайсет убийства.

- Освен това обяснява елфическите трупове - каза Кристина. - Тъй като много от тях са със смесена кръв, логично е да бъдат избрани за тези жертвоприношения.

Джулиън погледна към Марк.

- Мислиш ли, че Дворовете знаят дали телата са били чистокръвни, или не?

- Трудно е да се каже - отвърна Марк, все така загледан в котарака. - Те често пъти не могат да различат кой какъв е само по външния вид, а някои от Последователите бяха чистокръвни елфи.

- Човек би си помислил, че чистокръвните елфи си имат по-важни неща за правене - обади се Тай. Беше свалил слушалките от ушите си и Ема долавяше тиха класическа музика. - Защо им е да се присъединяват към нещо такова?

- То е място за изгубени души - каза Марк. - А от Студения мир насам много от елфите са изгубени. Не е толкова странно.

- Видях ги да се рекламират на Пазара на сенките - каза Ема. - Белинда също беше там. Като че ли нарочно търсят хора, надарени със Зрението, хора, които изглеждат уплашени или самотни. Да имаш група, към която да принадлежиш, да ти бъдат обещавани богатство и късмет, да черпиш сила от жертвоприношенията... Не е трудно да се разбере защо идеята ги привлича.

- Действително изглеждат много уверени в себе си - подхвърли Кристина. - Чудя се колко точно знаят за нефилимите?

- Стърлинг като че ли се боеше от нас - отвърна Ема. - Доста странно. Беше избран, което означава, че ще бъде принесен в жертва. Човек би си помислил, че ще се зарадва на всяка помощ, която му предложат, дори да идва от ловци на сенки.

- Само че е забранено да получаваш помощ, нали? - попита Ливи. - Ако го заловят да приема помощ, може да го измъчват. Да му сторят нещо по-ужасно от това, просто да го убият.

Кристина потрепери.

- А може би е истински вярващ. Може би смята, че е грях да приеме помощ.

- Хора са избирали смъртта и за по-малко - подхвърли Марк.

- Колко бяха според вас? Последователите?

- Около триста - отвърна Джулиън.

- Е, ако все още не можем да съобщим на елфите какво сме открили, разполагаме с две възможности - каза Ема. -Първо, да издирим всеки един от тези триста загубеняци и да им дръпнем един хубав бой, докато не ни кажат кой е извършил самите убийства.