Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Не можете да ми помогнете. Никой не може да ми помогне.

- Липсата ти на вяра в нас ме наранява - заяви Ема.

- Нямате представа какво се случва тук. - Той се изсмя рязко, неестествено. - Не схващате ли? Никой не може да ми помогне, най-малко някакви глупави хлапета... - Той млъкна изведнъж, приковал очи в Ема. И по-точно, в ръката й. Тя погледна надолу и изруга под носа си. Гримът, с който беше покрила парабатайската си руна, се беше размазал (вероятно когато се беше сблъскала с онова момиче във фоайето) и Знакът се виждаше съвсем ясно.

Стърлинг изобщо не изглеждаше във възторг.

- Нефилими - изръмжа той. - Исусе, точно каквото ми трябваше.

- Знаем, че Белинда забрани всякаква намеса - побърза да каже Ема. - Но тъй като действително сме нефилими...

- Тя дори не се казва така. - Стърлинг се изплю в канавката. - Нищичко не знаете, нали? Проклети ловци на сенки, които се имат за господари на Долния свят и всичко объркват. Белинда изобщо не трябваше да ви пуска да влезете.

- Би могъл да бъдеш малко по-любезен. - Ема усети как в гласа й се прокрадват остри нотки. - Като се има предвид, че се опитваме да ти помогнем. И че по-рано опипа Кристина.

- Не съм. - Очите на Стърлинг се стрелнаха между двете.

- Направи го, и още как - настоя Кристина. - Беше отвратително.

- Тогава защо се опитвате да ми помогнете?

- Защото никой не заслужава да умре - каза Ема. - Пък и ако трябва да съм честна, има неща, които искаме да знаем. Каква е целта на Лотарията? Как така от нея всички ставате по-силни?

Стърлинг ги зяпна и поклати глава.

- Вие сте луди. - Натисна с палец копчето на дистанционното и фаровете на джипа му присветнаха, когато отключи. - Стойте настрани от мен. Както Белинда каза, никаква намеса.

Той отвори вратата и се метна зад волана. Секунда по-късно джипът се отдалечи по улицата със свистящи гуми, оставяйки черни ивици върху асфалта.

Ема изпусна дъха си.

- Никак не е лесно да останеш дълбоко загрижен за безопасността му, а?

Кристина гледаше след джипа.

- Това е изпитание. - Ножът бе изчезнал, прибран обратно под презрамката й. - Ангелът би ни напомнил, че сме тук, за да спасяваме не само онези, които харесваме, но и неприятните и отблъскващите.

- Каза, че майка ти би го намушкала.

- Е - отвърна Кристина, - с нея невинаги сме на едно и също мнение.

Преди Ема да успее да отговори, тойотата на Института спря пред тях и Марк се показа от задния прозорец. Въпреки всичко, което се случваше, Ема усети искрица щастие, че Джулс бе запазил мястото до себе си за нея.

- Колесницата ви е тук, прекрасни дами - заяви Марк. -Качвайте се и нека препуснем, преди да са ни проследили.

- Колесница? - повтори Кристина, докато се настаняваше до него. Ема изтича и се плъзна на предната седалка.

Джулиън я погледна.

-Разговорът май беше доста драматичен.

Колата потегли, минавайки през следите от гумите на джипа, докато се отдалечаваха от странната уличка и необикновения театър.

- Не прие помощта ни - отвърна Ема.

- Но така или иначе, ще я получи - каза Джулиън. - Нали?

- Ако успеем да го издирим. Като нищо всички са използвали измислени имена. - Тя вдигна крака на таблото. - Може би си струва да попитаме Джони Рук. След като се рекламират на Пазара на сенките, а той знае всичко, което се случва там.

- Даяна не те ли предупреди да стоиш настрани от Джони Рук? - попита Джулиън.

- Даяна не е ли далеч от тук? - отвърна Ема сладко-сладко.

Джулиън придоби примирено, но и развеселено изражение.

- Е, добре. Ще ти се доверя. Ако смяташ, че се налага, нека отидем да говорим с Рук.

Качиха се на „Ла Сиенега". Светлините и шумът на лосанджелиския трафик изригнаха около тях. Ема плесна с ръце.

- Ето защо те обичам.

Думите й се изплъзнаха несъзнателно. Нито Кристина, нито Марк им обърнаха внимание (те бяха погълнати от собствения си разговор), ала бузите на Джулиън пламнаха, а ръцете му се вкопчиха във волана.

Когато стигнаха до Института, над океана се надигаше буря - завеса от синьо-черни облаци, раздирани от мълнии. Лампите в Института бяха запалени. Кристина пое изтощено по стъпалата. Свикнала бе да ловува до късно през нощта, ала нещо от случилото се в театъра ужасно бе уморило душата й.

- Кристина.

Беше Марк, застанал на стъпалото под нея. Едно от първите неща, които Кристина беше забелязала в Института, бе че в зависимост от посоката на вятъра, той миришеше или на океан, или на пустиня. На морска сол или на калифорнийски пелин. Тази нощ въздухът ухаеше на пелин. Вятърът рошеше косата на Марк - къдриците на рода Блекторн, изгубили своя тъмен цвят, сребристи като лунните лъчи върху водата.