Брандън Сандърсън - Последната империя

„Мъглите реагират на аломантия. Завихрят се, когато аломант използва уменията си наблизо. И… какво почувствах в края? Все едно, че тегля нещо от мъглите“.

Каквото и да означаваше това, засега тя нямаше обяснение.

Марш въздъхна и се надигна. Беше се пробудил преди няколко часа, но вече изглеждаше уморен. Главата му клюмаше, сякаш тежестта на шиповете бе непосилна.

— Марш… тези неща… болят ли? — попита тя. — Шиповете.

Той се замисли.

— Да. Всичките единадесет… пулсират. По някакъв начин болката реагира на емоциите.

— Единадесет? — повтори смаяно Вин.

— Да. Два в главата, осем в гърдите, един в гърба, който ги запечатва. Това е единственият начин да убиеш инквизитор — трябва да отделиш горните шипове от долните. Кел го направи чрез обезглавяване, но е по-лесно да извадиш средния шип.

— Смятахме те за мъртъв — рече Вин. — Нали намерихме тялото и кръвта в Усмиряващата станция…

— Щях да ви пратя вест, че съм жив, но първия ден ме следяха изкъсо. Не очаквах Кел да реагира толкова бързо.

— Никой от нас не очакваше, господарю Марш — рече Сейзед. — Никой от нас не го очакваше.

— Той успя, нали? — попита Марш и поклати учудено глава. — Този копелдак. Две неща никога няма да му простя. Първото е, че ми открадна мечтата да сваля Последната империя. И дори го направи.

Вин го погледна въпросително.

— А второто?

Марш извърна стоманените си очи към нея.

— Че позволи да го убият.

— Ако ми разрешите да попитам, господарю Марш — рече Сейзед, — чий беше трупът, който господарката Вин и господарят Келсайър откриха в Усмиряващата станция?

Марш извърна поглед към града.

— Всъщност труповете са няколко. Процесът на създаване на нов инквизитор е доста… кървав. Предпочитам да не говоря за това.

— Разбирам — промърмори Сейзед и склони глава.

— Но ти, от своя страна — обърна се към него Марш, — би могъл да ни разкажеш за онова създание, което Келсайър използва, за да имитира лорд Реноа.

— Кандрата ли? — попита Сейзед. — Страхувам се, че дори Пазителите не знаят много за тях. Те са в родство с Мъгливите духове — може би дори са същите като тях, но по-възрастни. Заради репутацията си предпочитат да остават в сянка — макар че понякога благородниците ги наемат за различни задачи.

Вин смръщи вежди.

— Но… защо Кел не остави кандрата да се превъплъти в неговия облик и да издъхне вместо него?

— О. — Сейзед поклати глава. — Виждате ли, господарке, за да се превъплъти в някого, кандрата трябва да погълне плътта му и да смели костите. Кандрите са като Мъгливите духове — те нямат собствен скелет.

Вин потрепери.

— Знаете ли, той се върна — каза Марш. — Говоря за онова същество. Вече не използва тялото на брат ми — има друго, — но търсеше теб, Вин.

— Мен?

Марш кимна.

— Каза, че Келсайър бил прехвърлил договора си върху теб, преди да умре. Предполагам, че сега те смята за своя господарка.

Вин потрепери. „Това… нещо е изяло тялото на Келсайър“.

— Не го искам край мен — рече тя. — Ще го отпратя.

— Не съдете прибързано, господарке — възрази Сейзед. — Кандрите са скъпи слуги — трябва да им плащате в атиум. Ако Келсайър е купил договор за продължителна служба, ще е хубаво да се възползвате от него. През следващите месеци тази кандра може да се окаже полезен помощник.

Вин поклати глава.

— Не ме е грижа. Не искам това нещо край мен. Не и след онова, което направи.

Тримата потънаха в мълчание. Най-сетне Марш въздъхна и се изправи.

— Както и да е. Ще ме извините, но трябва да отида в Цитаделата — новият крал очаква от мен да представлявам Министерството в предстоящите преговори.

Вин се намръщи.

— Не разбирам защо Министерството трябва да участва в това.

— Принудителите все още имат голяма власт, господарке — посочи Сейзед. — А те са най-ефективната и добре обучена чиновническа гвардия в Последната империя. Ще е мъдро от страна на Негово величество да ги примами на своя страна, а господарят Марш би могъл да е важен фактор в това дело.

Марш сви рамене.

— Стига да успея да си осигуря контрол над Ортодоксалния отдел, през следващите няколко години Министерството ще се промени съществено. Ще действам бавно и внимателно, но когато свърша, принудителите дори няма да са осъзнали какво са изгубили. Макар че останалите инквизитори все още са проблем.

— Те колко са всъщност? — попита Вин.

— Не зная — рече Марш. — Съвсем отскоро съм в ордена. А и Последната империя е почти необятна. Говори се, че са към двайсетина, но така и не успях да се добера до точния брой.