Брандън Сандърсън - Последната империя

Замахна и заби копието право в сърцето на лорд Владетеля.

— Ако питате какво смятам, господарю Марш — заяви Сейзед, — то е, че лорд Владетеля е бил едновременно ферохимик и аломант.

Седяха на покрива на пустееща къща в покрайнините на бордеите. Счупеният крак на Вин — грижливо шиниран от Сейзед — висеше от стрехата и се поклащаше във въздуха.

Беше спала почти целия ден — както очевидно и Марш, който стоеше до нея. Сейзед бе отишъл да осведоми останалите членове на групата, най-вече да им разкаже за това, че е жива. Изглежда, нямаше сериозно пострадали сред другите — за което Вин беше благодарна. Но все още не се бе срещнала с тях. Сейзед им бе казал, че има нужда от почивка, а и те бяха заети със съставянето на новото правителство на Елънд.

— Ферохимик и аломант — повтори Марш замислено. Беше се възстановил невероятно бързо — макар че Вин все още бе покрита с рани, синини и ожулвания от битката, при него, изглежда, счупените ребра вече бяха зараснали. Той се наведе напред, опря лакът на коляното си и огледа града със стоманените си очи.

„Как ли всъщност вижда?“ — помисли Вин.

— Да, господарю Марш — обясняваше Сейзед. — Разбирате ли, младостта е едно от нещата, които ферохимиците могат да складират. Това е доста безполезен процес — за да запазиш способността да се чувстваш и изглеждаш с години по-млад, трябва да прекараш известна част от живота си, като се чувстваш и изглеждаш поне с година по-възрастен. Пазителите най-често използват тази способност, за да се преобразяват, да променят възрастта си, за да объркват преследвачите си и да се крият. И това като че ли е единственото й приложение. Но ако един ферохимик е и аломант, може да разпали собствените си метални запаси и да освободи десетократно по-голяма енергия. Господарката Вин веднъж се опита да разпали някои от моите метали, но не можа да си осигури достъп до силата в тях. Но ако ферохимичните запаси са си ваши собствени и ги разпалите за допълнителна енергия…

Марш се намръщи.

— Нещо не следя мисълта ти, Сейзед.

— Извинявам се — отвърна Сейзед. — Сигурно е трудно да го разберете, ако нямате основни познания по аломантична и ферохимична теория. Ще се опитам да ви го обясня по-добре. Каква е основната разлика между аломантията и ферохимията?

— Аломантията черпи енергията си от погълнати метали — отвърна Марш. — Ферохимията я изсмуква от тялото на потребителя си.

— Именно — кимна Сейзед. — И така, това, което е правил лорд Владетеля — предполагам, — е да комбинира тези две способности. Използвал е едно от свойствата на ферохимията — а именно да променя възрастта си, — но го е подхранвал с аломантия. Като разпалвал натрупаните от него ферохимични запаси, той създал един нов, личен аломантичен метал — такъв, който при горенето ще го прави по-млад. Ако предположенията ми са верни, вероятно е разполагал с неограничени запаси от младост, тъй като е черпел силата си от металите вместо от собственото си тяло. Достатъчно било да прекарва известно време в старост, за да си осигури нова порция ферохимични запаси, които при разпалване да му помагат да остане млад.

— Но — рече Марш, — като разпалва тези запаси, той ще стане по-млад, отколкото преди да е започнал, нали?

— Значи ще се наложи да съхранява тази допълнителна младост в други ферохимични хранилища — обясни Сейзед. — Виждате ли, аломантията е зрелищна наука — силата й обикновено се изразява в изблици и горене. Лорд Владетеля не би искал да има цялата тази младост наведнъж, затова е трябвало да я съхранява в метал, откъдето да я черпи по малко, за да се поддържа млад.