Брандън Сандърсън - Последната империя

В далечината слънцето вече се подаваше над хоризонта. Гривните се завъртяха на червеникавата му светлина, блеснаха за миг и се стрелнаха надолу към града.

— Не! — изкрещя лорд Владетеля и пристъпи към прозореца. Мускулите му внезапно увиснаха, смаляваха се пред очите й като тези на Сейзед. Той се извърна към Вин, побеснял, но лицето му вече не беше на млад човек. Изведнъж бе остарял поне с десетилетие.

Отново пристъпи към нея. Косата му посивя, под очите му се оформиха торбички и плетеница от бръчки.

Следващата му крачка бе неуверена. Той се разтрепери от тежестта на дълбоката старост, гърбът му се преви, кожата му увисна, косата му почна да капе.

А после лорд Владетеля рухна на пода.

Вин остана да лежи до колоната сякаш безкрайно. Не можеше да мисли.

— Господарке! — обади се глас и изведнъж до нея се появи Сейзед, с плувнало в пот чело. Пъхна нещо в устата й и Вин го преглътна.

Тялото й знаеше какво да прави. Тя машинално разгоря пютриум и усети как силите й се възвръщат. Разпали калай и внезапно нарасналата й чувствителност й се стори като рязко събуждане. Изстена и се взря в загриженото лице на Сейзед.

— Внимателно, господарке — рече той, докато оглеждаше крака й. — Костта е строшена, но както изглежда, само на едно място.

— Марш — промълви изтощено тя. — Виж как е Марш.

— Марш ли? — повтори Сейзед и едва сега видя инквизитора, който се надигаше от пода. — В името на Забравените богове! — възкликна терисецът и забърза към него.

Марш изстена и седна. Притискаше корема си с една ръка.

— Какво… е това…?

И кимна към сгърчената недалеч от тях фигура.

— Лорд Владетеля — отвърна Вин. — Мъртъв е.

Сейзед се намръщи озадачено и се завъртя, стиснал простото си дървено копие. При мисълта, че бе дошъл да се изправи с подобно примитивно оръжие срещу човека, който за малко да убие нея и Марш, Вин поклати глава.

„Разбира се, в известен смисъл ние бяхме също толкова безпомощни. Ние трябваше да сме мъртви, не лорд Владетеля. Аз му свалих гривните. Защо го направих? Защо мога да правя неща, които може и той?

Защо съм различна?“

— Господарке… — бавно каза Сейзед. — Струва ми се, че не е мъртъв. Още е… жив.

— Какво? — попита Вин и се намръщи. Все още й беше трудно да разсъждава трезво. По-късно щеше да подреди всичко в главата си. Сейзед обаче беше прав — сгърчената фигура не беше мъртва. Всъщност дори се движеше — пълзеше мъчително по пода към разбития прозорец. Към мястото, където бяха изчезнали гривните.

Марш се изправи и махна на Сейзед, че няма нужда от помощта му.

— Аз ще се оправя. Погрижи се за момичето.

— Да, помогни ми да стана — помоли Вин.

— Господарке… — почна неодобрително Сейзед.

— Моля те, Сейз.

Той въздъхна и й подаде дървеното копие.

— Вземете, да се подпирате.

Тя го взе и Сейзед й помогна да се изправи.

Вин се подпря на копието и закуцука след Марш и Сейзед към лорд Владетеля. Пълзящата фигура стигна края на помещението, откъдето през разбития прозорец се виждаше градът.

Под краката на Вин изхрущя натрошено стъкло. Долу се чуваха радостни възгласи, макар че тя не виждаше хората, които ги надаваха, нито знаеше какво аплодират.

— Слушай — рече Сейзед. — Послушай ти, който беше наш бог. Чуваш ли ги как викат? Тези викове не са за теб — тези хора никога не са ти се възхищавали. Тази вечер са намерили нов водач, нов източник на гордост.

— Моите… принудители — прошепна лорд Владетеля.

— Твоите принудители ще те забравят — отвърна Марш. — Аз ще се погрижа за това. Останалите инквизитори са мъртви, избити от мен. Архипреланите, които повика, присъстваха, когато предаде властта на Инквизиторския отдел. Сега аз съм единственият жив инквизитор в Лутадел. Аз ще управлявам твоята църква.

— Не… — прошепна лорд Владетеля.

Марш, Сейзед и Вин стояха мълчаливо. На утринната светлина Вин успя да различи огромната тълпа долу. Повечето скаа бяха вдигнали оръжия, сякаш ги поздравяваха.

Лорд Владетеля също погледна към тълпата и от изражението му стана ясно, че едва сега е осъзнал своя крах.

— Вие не разбирате — изхриптя той. — Не знаете какво правя за човечеството. Аз бях вашият бог дори и да не го виждахте. Ако ме убиете, ще се обречете…

Вин погледна Марш и Сейзед. Двамата бавно кимнаха. Лорд Владетеля се закашля и изглежда, получи нов тласък на състаряване.

Вин се опря на Сейзед и стисна зъби, за да надмогне болката в счупения си крак.

— Нося ти вест от един твой приятел — каза тихо. — Искаше да ти предам, че не е мъртъв. Че не може да бъде убит. Името му е надежда.