Брандън Сандърсън - Последната империя

Огледа тялото си и откри съвсем малко от Единайсетия метал. Разпали го и погледна през насълзените си очи лорд Владетеля.

И ето, че до него се появи по-ранна версия. Мъж с кожено наметало и тежки обувки, с дълга брада и яки мускули. Нито аристократ, нито тиран. Нито герой, нито войник. Човек, облечен така, че да оцелее в суровите условия на планината. Пастир.

Или, може би… носач.

— Рашек — прошепна тя.

Лорд Владетеля се завъртя изненадано към нея.

— Рашек — промълви Вин. — Така се казваш, нали? Ти не си човекът, написал онзи дневник. Не си героят, пратен да защитава народа си… ти си неговият слуга. Носачът, който го мразел. — Замълча за миг. — Ти… ти си го убил — прошепна. — Ето какво е станало онази нощ! Ето защо дневникът свършва така внезапно! Убил си героя и си заел мястото му. Влязъл си вместо него в пещерата и си си приписал силата му. Но… вместо да спасиш света, си го поставил под властта си.

— Нищо не знаеш! — извика лорд Владетеля, без да изпуска неподвижното тяло на Марш. — И нищо не разбираш!

— Ти си го мразел — продължи Вин. — Смятал си, че само терисец може да бъде герой. Не си можел да понесеш факта, че той — човек, дошъл от страна, която е потискала вашата, — ще изпълни предначертаното в легендите ви.

Лорд Владетеля вдигна ръка и Вин изведнъж усети непосилна тежест, натиск върху металите в стомаха й, който заплашваше да я размаже върху колоната. Изкрещя, разпали последните резерви пютриум и се помъчи да запази съзнание. Мъглите се обвиха около нея — проникваха през разбития прозорец, пълзяха по пода.

Отвън, зад строшения прозорец, се носеше едва доловимо звънтене. Приличаше на… аплодисменти. На радостни викове, хиляди в хор. Сякаш аплодираха нея.

„Какво ли значи това? Узнах тайната на лорд Владетеля, но какво ми помага тя? Че е бил носач? Слуга? Терисец?

Ферохимик“.

Погледна през замъглените си очи и отново видя двете гривни на предмишниците му. Гривни от метал, гривни, които се впиваха в кожата му, проникваха в нея. За… за да не могат да бъдат използвани от аломант. Но защо го бе направил? Нали твърдяха, че носел метал, за да демонстрира куража си? Не би трябвало да се безпокои, ако някой се опита да Притегли или Тласка металите му.

Освен ако това бе само на пръв поглед. Защото не беше ли възможно всички останали метални предмети, които носеше — пръстени, гривни, отличителните знаци на аристокрацията — да са само за отвличане на вниманието?

Прах в очите, та никой да не обърне внимание на двете гривни върху предмишницата. „Нима е толкова просто?“ — помисли си тя под невидимата тежест, която заплашваше да я смаже.

Пютриумът бе почти на привършване и тя едва се държеше в съзнание. Но въпреки това разпали желязо. Лорд Владетеля можеше да прониква през медни облаци. Тя също. Имаше някои неща, в които двамата си приличаха. Щом той можеше да въздейства върху металите в тялото й, тогава и тя би могла.

Продължи да разгаря желязо. Синкави линии се източиха към пръстените и гривните на лорд Владетеля — но не и към гривните на предмишниците му.

Вин раздуха желязото още малко, съсредоточи се и бързо усили Тласъка. Остави пютриума да гори — именно благодарение на него все още издържаше на смазващата тежест, макар да усещаше, че почти е спряла да диша: силата, която я притискаше, бе прекалено голяма.

Мъглите се завъртяха около нея, затанцуваха под невидимата музика на аломантията й. Тя умираше. Осъзнаваше го. Вече почти не усещаше болка. Беше смазана и задушена.

Потърси сила в мъглите.

Появиха се две нови линии. Тя извика и Дръпна със сила, каквато не вярваше, че има. Продължи да раздухва желязото, опираше се на Тласъка на лорд Владетеля като на лост, който й беше нужен, за да Притегли гривните му. В сърцето й се смесваха гняв и отчаяние. Всичките й сили се съсредоточиха само и единствено върху това Теглене.

Пютриумът свърши.

„Той уби Келсайър!“

Гривните се откъснаха. Лорд Владетеля извика от болка — тих, далечен звук в ушите на Вин. Натискът внезапно изчезна и тя рухна задъхана, със замъглен поглед. Окървавените гривни издрънчаха на пода, освободени от невидимата й хватка, плъзнаха се по мрамора и спряха до нея. Тя вдигна глава и използва калай, за да проясни зрението си.

Лорд Владетеля стоеше с разширени от ужас очи и окървавена ръка. Пусна Марш и се втурна към нея и към гривните. Но с последните си сили — нали пютриумът се бе изчерпал — Вин ги Тласна и ги запокити покрай него. Той се завъртя изплашен, но успя да види само как изчезват навън през строшения прозорец.