Брандън Сандърсън - Последната империя

— Валет, бягай! — викна Елънд и вдигна бастунчето.

— Елате, господарке — рече Сейзед, който някак бе стигнал до нея и й подаваше ръка да се изправи.

— Не можем да ги изоставим!

— Налага се.

— Но ти дойде да ме спасиш. Трябва да направим същото за Елънд!

Сейзед поклати глава.

— Това е различно. Аз знаех, че имам шанс да ви спася. Но вие не можете да помогнете тук — състраданието е хубаво нещо, но човек трябва да се научи и на мъдрост.

Войниците на Елънд заеха позиции срещу стражниците на Министерството. Елънд стоеше отпред, готов да се бие.

„Трябва да има друг начин! — помисли тя отчаяно. — Трябва да…“

И тогава го зърна, в един от сандъците край стената. Парче плат, увиснало през ръба. Скочи натам тъкмо когато стражниците атакуваха. Елънд извика зад гърба й, чу се звън на оръжие.

Вин отвори сандъка и разрови дрехите — бяха нейните панталони и риза. Под тях, на дъното, лежеше смачкана мъглопелерината. Тя затвори очи и бръкна в страничния джоб.

Пръстите й напипаха познатата стъкленица, тапата си беше на мястото.

Тя я извади и се извърна към битката. Стражниците от Министерството бяха отстъпили с няколко крачки. Двама от тях лежаха ранени на пода — но и трима от хората на Елънд бяха повалени.

Елънд бе облян в пот, с кървава резка през ръката. Бастунчето му бе строшено. Той дръпна сабята от ръцете на един повален стражник и я размаха неумело.

— Грешах за него, господарке — рече тихо Сейзед. — Моля за… извинение.

Вин се усмихна, измъкна тапата и изгълта наведнъж цялата стъкленица.

В нея бликнаха потоци сила. Разгоряха се пламъци, кипяха метали, отслабеното й тяло се пробуди. Болките станаха поносими, световъртежът изчезна, стаята стана по-ярка, тя усещаше всяка грапавина под босите си крака.

Войниците атакуваха отново и Елънд размаха сабята с твърда, но неопитна ръка. И се облещи, когато Вин прелетя над него.

Тя скочи сред стражниците и нанесе рязък Стоманен тласък. Най-близките литнаха към стените и се блъснаха в тях. Един замахна с тоягата си към нея, но тя нехайно отби удара, заби юмрук в лицето му и главата му отхвърча назад с пукот.

Вин улови тоягата, преди да падне, завъртя я и я стовари върху главата на войника, който бе нападнал Елънд. Тоягата се счупи и тя я хвърли на земята до вече мъртвия стражник. Тласна други двама към стените. Останалите побягнаха.

Вин си пое дъх, изправена насред купчина стенещи мъже. „Сега вече… разбирам защо… Келсайър обичаше това…“

— Валет? — обади се стъписано Елънд.

Вин скочи към него, сграбчи го в радостна прегръдка и зарови лице в рамото му.

— Ти се върна — прошепна тя. — Ти се върна, ти се върна, ти се върна…

— Ами… да. И както виждам… ти пък си Мъглородна. Това е невероятно интересно. Знаеш ли, приятелите обикновено си споделят такива неща.

— Съжалявам — прошепна тя, все още притисната към него.

— Е, нищо де — успокои я той малко смутено. — Ах, Валет. Какво е станало с дрехите ти?

— Ей до онзи сандък са. — Тя посочи. — Елънд, как ме намери?

— Твоят приятел, майстор Доксон, ми каза, че си заловена в двореца. А този достоен мъж — мисля, че се казва капитан Горадел — ме осведоми, че познава двореца и ще ме отведе при теб. С негова помощ — и като благородник с висок сан — влязох в двореца без затруднения и тогава чухме някой да вика откъм тези коридори. Знаеш ли, Валет, би ли си облякла дрехите? Видът ти е доста… разсейващ.

Тя продължаваше да му се усмихва.

— Ти ме намери!

— Не че имаше нужда от мен… доколкото успях да установя.

— Това няма значение — рече тя. — Ти се върна. Никой досега не се е връщал за мен.

Елънд я погледна и се намръщи озадачено.

Приближи се Сейзед, носеше пелерината и дрехите на Вин.

— Господарке, трябва да тръгваме.

Елънд кимна.

— Да. В града цари хаос. Скаа се вдигнаха на бунт! — Млъкна и я погледна. — Но ти сигурно вече го знаеш.

Вин кимна и най-после го пусна.

— Аз помогнах да започне бунтът, Елънд. Но ти си прав, че сега цари хаос. Тръгни със Сейзед — повечето водачи го познават. Няма да ти направят нищо, ако се застъпи за теб.

Елънд и Сейзед я гледаха, свъсили чела, докато нахлузваше панталоните. В единия джоб откри обицата на майка си и си я сложи.

— Да тръгна със Сейзед? — повтори Елънд. — Ами ти?

Вин облече ризата. Погледна нагоре и почувства… него , през зидарията, високо над нея. Беше тук. Твърде силен. Сега, след като се бе изправяла срещу него, имаше представа за силата му. Бунтът на скаа беше обречен, докато лорд Владетеля бе жив.