Брандън Сандърсън - Последната империя

Горадел поклати главна.

— Тя е пленница на инквизиторите, господине. Нямам власт над тях.

Доксон въздъхна. „Проклето глупаво момиче! Трябваше да помисли, преди да тръгне. Келсайър щеше здравата да я скастри за това“.

Махна на войника да си върви, после погледна към влезлия Хамънд, който носеше тежък меч със строшена дръжка.

— Свърши се — заяви Хам. — Цитаделата Елариел падна току-що. Лекал още се държат обаче.

Доксон кимна и каза:

— Скоро хората ти ще ни потрябват в двореца.

„Колкото по-бързо проникнем там, толкова по-голям е шансът да открием Вин жива“. Но този път инстинктът му говореше, че са закъснели. Щяха да са нужни часове, за да съберат и реорганизират главните сили, а той искаше всички армии да нападнат двореца едновременно. Истината бе, че в момента не можеше да рискува да отдели хора за спасителна операция. Келсайър вероятно щеше да тръгне да я измъква, но Доксон не можеше да действа така необмислено.

Както повтаряше винаги — някой в групата трябва да разсъждава реално. Дворецът бе място, което изискваше солидна подготовка за нападение — провалът на Вин го доказваше още повече. За момента не й оставаше друго, освен да се грижи сама за себе си.

— Ще подготвя хората — каза Хам и хвърли меча на земята. — Ще ми трябва ново оръжие.

Доксон въздъхна.

— Вие, Главорези. Все чупите разви неща. Иди си намери сам.

Хам тръгна към вратата.

— Ако видиш Сейзед — извика Доксон след него, — кажи му…

И млъкна, защото неколцина скаа вкараха през вратата пленник с чувал на главата.

— Кой е този? — попита Доксон.

Един от бунтовниците сръга пленника и каза:

— Мисля, че е важна клечка, милорд. Дойде невъоръжен и помоли да го доведем при вас. Обеща ви злато.

Доксон повдигна вежди. Мъжът смъкна чувала и отдолу се показа лицето на Елънд Венчър. Доксон премигна изненадано.

— Вие?

Елънд се огледа. Очевидно беше изплашен, но се владееше.

— Срещали ли сме се?

— Не точно — отвърна Доксон. „Проклятие, сега нямам време да се разправям с пленници“. Но от друга страна, синът на Венчърови… Когато боевете затихнеха, това можеше да му послужи да попритисне противника.

— Дойдох да предложа примирие — заяви Елънд Венчър.

— Какво?! — почти викна Доксон.

— Къща Венчър няма да ви оказва съпротива — продължи Елънд. — И вероятно ще мога да уговоря другите благородници да постъпят по същия начин. Те са изплашени — няма смисъл да ги избивате.

— Не мога да оставя вражески сили в града — изсумтя Доксон.

— Ако унищожите благородничеството, сами няма да се задържите дълго — обясни Елънд. — Ние контролираме икономиката — без нас империята ще рухне.

— Което всъщност е крайната ни цел — отвърна Доксон. — Вижте, сега нямам време…

— Трябва да ме изслушате — настоя отчаяно Елънд Венчър. — Премине ли въстанието ви в хаос и кръвопролития, ще изгубите. Изучавал съм подобни събития, зная за какво говоря! Когато първоначалната инерция изчезне, хората ви ще потърсят други неща, които да рушат. Ще се обърнат едни срещу други. Трябва да запазите контрола над армиите си.

Доксон се поколеба. Елънд Венчър бе само един разглезен младеж, но пък изглеждаше толкова… разпален.

— Аз ще ви помогна — заяви Елънд. — Оставете благородниците на мира и насочете усилията си срещу Министерството и лорд Владетеля — те са истинските ви врагове.

— Вижте — рече Доксон, — ще изтегля армията си от Цитадела Венчър. Вероятно няма нужда да се бием с тях сега, когато…

— Вече пратих войниците си в Цитадела Лекал — прекъсна го Елънд. — Спрете атаките срещу всички благородници. Те няма да ви ударят — ще си останат затворени в дворците и крепостите.

„Всъщност е прав“.

— Добре, ще помисля… — Доксон млъкна, забелязал, че Елънд не му обръща внимание. „Трудно е да се разговаря с този тип“.

Елънд бе втренчил поглед в Хамънд, който тъкмо се бе върнал с нов меч. Намръщи се.

— Познавам те! Ти беше с онези, които спасяваха хората на лорд Реноа! — Отново се обърна към Доксон, завладян от неочакван ентусиазъм. — Познавате ли Валет? Тя ще ви каже, че трябва да ме послушате.

Доксон и Хам се спогледаха.

— Какво? — попита Елънд.

— Вин… — почна Доксон. — Валет, тоест… отиде в двореца преди няколко часа. Съжалявам, момко. Вероятно вече е в тъмницата на лорд Владетеля — ако изобщо е жива.

Кар отнесе Вин в килията й. Хвърли я грубо на каменния под и главата й се блъсна в стената.

Инквизиторът се ухили и затръшна вратата.