Брандън Сандърсън - Сплавта на закона

— Уейн?! Какво правиш тук?

— Разглеждам ти имотеца, друже — отвърна Уейн и вдигна часовника към Уакс. — Та какво искаш? Имам бутилка свястно уиски, която може да е на същата цена.

— Какво правиш тук? — повтори Уакс. — Защо си напуснал Сушаво? Кой ще се грижи за реда там?

— Барл.

— Барл? Този негодник?

— Че аз не съм ли?

— Да, но ти си негодникът, когото избрах за тази работа. Можеше поне да пратиш да повикат Майлс.

— Майлс? — повтори Уейн. — Друже, Майлс е ужасен човек. Предпочита да гръмне някого, вместо да си губи времето да разбере дали нещастникът е виновен за нещо.

— Майлс се грижи за реда в града си — заяви Уаксилий. — И ми е спасявал задника неведнъж. Казах ти да се грижиш за Сушаво.

Уейн докосна периферията на шапката си.

— Тъй е, Уакс, но ти вече не си блюстител. А аз имам по-важна работа. — Погледна часовника още веднъж, пъхна го в джоба си и тупна на мястото му на полицата шише уиски. — Понеже, господинчо, трябва да ти задам няколко въпроса. — Извади от наметалото си бележник и молив. — Къде беше снощи около полунощ?

— Какво означава това?! — възкликна Уаксилий, но бе прекъснат от звънеца на вратата. — Поквара и Гибел! Уейн, тези хора са от сой. От месеци се опитвам да ги убедя, че не съм непрокопсаник. Трябва веднага да изчезнеш! — Тръгна към вратата и махна на приятеля си да го последва.

— Брей, ама наистина се държиш подозрително. — Уейн драсна нещо в бележника си. — Избягваш въпросите ми, изглеждаш изплашен. Какво криете, господине?

— Уейн — заговори бавно Уакс. — Радвам се, че си тук и че се опитваш да ме развеселиш. Но сега не е моментът.

Уейн се ухили.

— Толкова ли си сигурен, че съм дошъл тук заради теб? Да ти имам самомнението.

— Че за какво друго би дошъл?

— Заради една пратка храни — обясни Уейн. — Вагонът е напуснал Елъндел преди четири дни и пристигна в Сушаво съвсем празен. Дочух, че напоследък и ти си изгубил някоя и друга пратка заради тези Изчезвачи. Та дойдох да те поразпитам. Ти си на първо място в списъка на заподозрените, така да се каже.

— Аз да съм заподозрян?! Уейн, изгубих две пратки. Аз съм ограбеният! Защо ще ме подозират?

— Кой знае как функционира този твой престъпен мозък, друже?

Зад вратата се чуха стъпки. Уаксилий погледна натам, после пак Уейн.

— В момента престъпният ми мозък се чуди къде да натика трупа ти, за да не прави неприятно впечатление.

Уейн се ухили.

Вратата се отвори.

Уаксилий се обърна. Лими застана с почтителен поклон на прага. До нея стоеше пълен мъж с много хубав костюм и тъмно дървено бастунче. Дългите му мустаци се спускаха чак под брадичката, шията му бе скрита от меко червено шалче.

— … казвам, че не ме интересува с кого се среща! — тъкмо заявяваше лорд Хармс. — Защото ще му се наложи да говори с мен! Имаме уговорена среща и… — Лорд Хармс млъкна, осъзнал, че вратата е отворена. — Хм! — Намръщи се и влезе.

Последва го млада жена със строго лице и вдигната в стегнат кок руса коса — „Дъщеря му Стерис“, осъзна Уаксилий — и друга млада жена, която не познаваше.

— Лорд Ладриан — почна Хармс, — намирам за крайно неприлично, че ме карате да чакам. И кой е този човек, когото приемате вместо мен?

Уаксилий въздъхна.

— Той е мой…

— Близък роднина! — провикна се Уейн и пристъпи напред. Гласът му се бе променил до неузнаваемост. — Аз съм вуйчо му Максил. Пристигнах съвсем неочаквано тази сутрин, уважаеми.

Уаксилий повдигна вежди, втренчил поглед в Уейн, който вече си беше свалил шапката и наметалото, а на горната му устна бяха залепени фалшиви мустачки, които изглеждаха съвсем истински и дори леко посивели. Бе разтъркал лицето си, за да прибави няколко допълнителни бръчки под очите. Усилия, които не бяха напразни, защото изглеждаше поне с няколко години по-възрастен от Уаксилий, а не с десет години по-млад.

Наметалото му бе сгънато на пода зад един от фотьойлите, с шапката отгоре, а на вързопа бяха подпрени две фехтовачески бастунчета. Уаксилий дори не бе забелязал кога бе настъпила промяната — напълно обяснимо, тъй като Уейн я бе извършил под прикритието на забързващата сфера. Уейн беше Бързак, хроносплавен аломант, умеещ да създава около себе си сфера от сгъстено време. Често използваше тази способност, за да се дегизира.

Освен това бе Двуроден като Уаксилий, макар че ферохимичната му способност да се възстановява бързо от рани не беше полезна за друго освен за битка. Въпреки това двамата бяха много силна двойка.