Брандън Сандърсън - Сплавта на закона

— Виждам — съгласи се Уаксилий.

— Съветвам те никога да не искаш от нея да ти подаде млякото — промърмори Уейн под нос, така че само Уаксилий да го чуе. — Инак току-виж ти метнала кравата, за да е сигурна, че работата е изпипана докрай.

— Документът се състои от няколко части — обясни Стерис. — Първата описва нашия период на ухажване, през който ние ще трябва да направим очевиден за всички, но не прекалено припрян напредък към годеж. Ще се придържаме към плана достатъчно дълго, за да може обществото да започне да ни възприема като двойка. Годежът не трябва да е прекалено скоро, за да не намеква за опит да се прикрие някакъв скандал, но и не бива да бъде протакан прекалено. Според мен осем месеца напълно отговарят на изискванията.

— Ясно — рече Уаксилий, докато прелистваше страниците.

Влезе Тилоум с поднос с чай и сладкиши и го остави на масичката до него.

Уаксилий поклати глава, остави договора и каза:

— Това не ви ли се струва някак… неестествено?

— Неестествено?

— Искам да кажа, не трябва ли да оставим място и за романтиката?

— Има — отвърна Стерис. — Тринайсета страница. След брака трябва да има не повече от три съпружески срещи на седмица и не по-малко от една, докато не бъде осигурен наследник. След което броят им остава същият, но за двуседмичен период.

— Ах, разбира се — рече Уаксилий. — Тринайсета страница. — Хвърли поглед към Уейн. Куршум ли бе това, което бе извадил от джоба си? Въртеше го между пръстите си.

— Ако това не е достатъчно да задоволи нуждите ви — добави Стерис, — на следващата страница се описват условията за осигуряване на любовница, в случай че искате да имате такава.

— Чакайте — прекъсна я Уаксилий. — В договора се предвижда и любовница ?

— Разбира се — потвърди Стерис. — Това са естествени неща от живота и по-добре да ги приемем, отколкото да ги игнорираме. В договора ще откриете изискванията за вашата потенциална любовница заедно с параметрите на необходимата дискретност.

— Ясно — повтори Уаксилий.

— Разбира се — продължи Стерис, — аз ще се придържам към същите правила.

— Нима смятате да си намерите любовница , милейди? — обади се Уейн и я погледна учудено.

— Не точно. Но ще имам право на свои флиртове — отвърна тя. — Най-честият избор е кочияшът. Ще се въздържам до осигуряването на наследниците обаче. Не бива да има съмнения по отношение на кръвното родство.

— Разбира се — потвърди Уаксилий.

— Има го в договора — уточни тя. — Петнайсета страница.

— Не се и съмнявам.

Лорд Хармс се покашля отново. Мараси, братовчедката на Стерис, седеше с непроницаемо изражение, забола очи в пода. Защо ли я бяха довели?

— Дъще — каза лорд Хармс, — дали не е време да насочим разговора встрани от интимните подробности?

— Разбира се — съгласи се Стерис. — Има няколко неща, които искам да знам. Лорд Ладриан, вие вярващ човек ли сте?

— Аз следвам Пътя — отвърна Уаксилий.

— Хъммм… — Тя потропа с пръсти върху договора. — Какво пък, сигурен избор, макар и доста банален. Лично аз никога не съм разбирала хората, придържащи се към една религия, чийто бог недвусмислено е заявил, че не бива да бъде почитан.

— Малко е сложно, да.

— Както често обичат да казват Пътеследващите. След като са уточнили колко простичка е всъщност религията им.

— И това също е сложно — рече Уаксилий. — По свой простичък начин, разбира се. Вие сте Оцеленка, предполагам?

— Да, Оцеленка съм.

„Страхотно“ — помисли си Уаксилий. Какво пък, Оцеленците не бяха чак толкова лоши. Поне някои от тях. Той се изправи. Уейн продължаваше да си играе с куршума.

— Някой желае ли чай?

— Не. — Стерис, която преглеждаше документа, махна с ръка.

— Аз искам, ако обичате — обади се тихо Мараси.

Уаксилий стана да налее чай.

— Много хубави лавици — рече Уейн. — Ще ми се да имах такива. Брей, брей… хоп, ето че сме вътре.

Уаксилий се обърна. Тримата гости бяха вдигнали погледи към лавиците и в същия миг Уейн бе разпалил хроносплав и бе разгърнал забързваща сфера.

Сферата бе с диаметър около пет стъпки и обгръщаше Уейн и Уаксилий. Понеже имаше дългогодишен опит, Уаксилий успяваше да различи границите на сферата, които се забелязваха по лекото трептене във въздуха. За тези вътре в сферата времето течеше много по-бързо, отколкото за хората отвън.

— Е? — попита шепнешком Уаксилий.

— О, според мен мълчаливата е много сладка — отвърна Уейн също шепнешком. — Но на високата й хлопа дъската. Покварата да ме тръшне, ама си е точно така.