Брандън Сандърсън - Сияйни слова

Лис стоеше недалеч от масата в малката стаичка. Тя носеше рокля на прислужница — разбира се, дълбоко изрязана — и можеше да мине за алети. Или за веден. Или за бав. Зависеше от това коя страна на произношението си поиска да изтъкне. Заради дългата разпусната тъмна коса и закръгленото, привлекателно тяло, Лис се открояваше по правилния начин.

— Закъснявате, Сиятелна.

Ясна не ѝ отвърна. Тя я наемаше и от нея не се очакваха извинения. Вместо това постави нещо на масата до Лис. Малък пакет, запечатан с восък от хоботник.

Ясна положи два пръста върху него и се замисли. Не. Това беше твърде грубо. Тя не знаеше дали баща ѝ е наясно с какво се е заела, но дори и да не знаеше, в този дворец се вършеха твърде много неща. Не желаеше да се обвързва с убийство, преди да е по-сигурна.

За щастие, беше приготвила друг план. Измъкна втори пакет от тайната кесийка в ръкава си и го постави на масата. Отдръпна пръстите си от него, обиколи масата и седна.

Лис също седна и писмото изчезна в деколтето на роклята ѝ.

— Особена нощ за извършване на измяна, Сиятелна — започна жената.

— Наемам те само да гледаш.

— Простете, Сиятелна. Обикновено убийците не ги наемат да гледат. Не и само това.

— Указанията ти са в плика — обясни Ясна. — Заедно с първоначалното заплащане. Избрах теб, понеже си опитна в продължителното следене. Аз искам това. Засега.

Лис се усмихна, но кимна.

— Да следя съпругата на престолонаследника? По този начин ще бъде по-скъпо. Убедена ли сте, че просто не я искате мъртва?

Ясна тропна с пръсти по масата, а после усети, че го прави в ритъма на барабаните отгоре. Музиката бе тъй неочаквано сложна — точно като самите паршенди.

Твърде много неща стават , помисли си Ясна. Трябва да бъда много внимателна. Много ловка.

— Приемам цената — отвърна Ясна. — До една седмица ще уредя да освободят една от слугините на снаха ми. Ще се опиташ да заемеш мястото с подправени препоръки, които приемам, че можеш да произведеш. Ще бъдеш наета. От това място наблюдаваш и докладваш. Ако има нужда от другите ти услуги, ще ти кажа. Действаш само при мое нареждане. Разбрано?

— Вие плащате — отговори Лис с лек бавски диалект.

Ако си личеше, то е само защото тя го е поискала. Лис беше най-опитният убиец, познат на Ясна. Наричаха я Плачещия, понеже изваждаше очите на убитите. При все че не тя бе измислила прозвището, то ѝ вършеше добра работа, понеже си имаше тайни за опазване. Първо, никой не знаеше, че Плачещия е жена.

Твърдеше се, че Плачещия вадел очите, за да покаже, че му е безразлично дали жертвите са светлооки или тъмнооки. Истината е, че това скриваше втора тайна — Лис не искаше никой да знае, че начинът, по който тя убива, оставя трупове с изгорени очни ями.

— Тогава срещата ни е приключила — заяви Лис и стана.

Ясна кимна разсеяно — умът ѝ отново бе в странното общуване с духчетата от преди малко. Тази лъщяща кожа, преливащите се по повърхността багри с цвят на катран…

Застави ума си да се отдръпне от това. Трябваше да посвети вниманието си на непосредствената задача. Засега това означаваше Лис.

Лис се поспря на вратата преди да излезе.

— Знаете ли защо Ви харесвам, Сиятелна?

— Предполагам, че има нещо общо с джобовете ми и с пословичната им дълбочина.

Лис се усмихна.

— Да, така е и няма да го отричам, ала Вие сте различна от останалите светлооки. Когато ме наемат други, те извръщат нос от цялата работа. Всички много искат да се възползват от услугите ми, обаче ме гледат отвисоко и кършат ръце, сякаш им е неприятно да бъдат заставени да извършат нещо наистина противно.

— Убийствата са противни, Лис. Такова нещо е и почистването на нощните гърнета. Аз мога да уважавам хората, използвани за тази работа, без да харесвам самата нея.

Лис се усмихна и отвори вратата.

— Новият ти слуга отвън — продължи Ясна. — Него ли искаше да ми покажеш?

— Талак? — отвърна Лис и изгледа веденеца. — А, имате предвид другия . Не, Сиятелна, продадох го на един търговец на роби преди няколко седмици.

Лис се намуси.

— Наистина? Май казваше, че бил най-добрият слуга, който си имала.

— Твърде добър слуга — обясни Лис. — Нека го кажем така. Този шин бе извънредно особен.

Лис видимо потръпна и се измъкна през вратата.

— Помни първото ни споразумение — изрече Ясна подире ѝ.

— Винаги го държа в ума си, Сиятелна.

Лис затвори вратата и си тръгна.

Ясна се облегна и преплете пръсти пред себе си. Първото им споразумение бе: ако някой отиде при Лис и ѝ предложи да убие човек от семейството на Ясна, Лис ще остави Ясна да ѝ даде същите пари в замяна на името на човека, който ѝ ги е предложил.