Брандън Сандърсън: Сияйни слова

Но дали и някой друг беше видял?

За щастие, когато огледа стаята, не попадна на ужасени погледи. Вниманието на хората бе привлечено от барабанистите на паршендите, които трополяха през вратата, за да се настанят. Ясна се намръщи, когато видя как им помага някакъв облечен в широки бели дрехи прислужник, който не бе паршенд. Човек от страната Шин? Това беше необичайно.

Ясна се успокои. Какво означаваха тези нейни случки? Според суеверните народни приказки, които беше чела, непослушните сенки значеха, че човек е прокълнат. Тя обикновено пренебрегваше такива работи като глупости, ала някои суеверия се основаваха на факти. Другите ѝ изживявания го доказваха. Щеше да ѝ се наложи да проучи това по-подробно.

Спокойните учени мисли изглеждаха лъжа в сравнение с истината на студената ѝ лепкава кожа и стичащата се по врата пот. Беше важно обаче да си разумен във всяко време, а не само когато си спокоен. Тя се насили да излезе през вратите и да замени душната зала със спокойния коридор. Бе избрала задния изход, обикновено използван от прислугата. Все пак той беше най-прекият път.

Тук старшите прислужници, облечени в черно и в бяло, изпълняваха нарежданията на Сиятелните господари и господарки. Тя очакваше това, но не и да види баща си , застанал право пред нея, да разговаря спокойно със Сиятелния господар Меридас Амарам. Какво правеше кралят тук?

Гавилар Колин бе по-нисък от Амарам, но другият леко се прегърбваше в близост до краля. Това ставаше често около Гавилар, който говореше тъй тихо и напрегнато, та човек пожелаваше да се наведе и да слуша, да долови всяка дума и всяко загатване. Той бе красив мъж, за разлика от брат си, а брадата му по-скоро подчертаваше силната челюст, вместо да я закрива. В излъчването му имаше привлекателност и сила, които нито един биограф все още не бе успял да предаде, според Ясна.

Зад тях стоеше Теарим, капитан на Кралската гвардия. Носеше Бронята на Гавилар; напоследък кралят беше спрял да я носи и предпочиташе да я доверява на капитана, известен като един от най-големите дуелисти в целия свят. Вместо нея Гавилар носеше внушителни одежди в класически стил.

Ясна отново хвърли поглед към увеселителната зала. Кога се беше измъкнал баща ѝ? Небрежна си , укори се тя. Трябваше да провериш дали не е още там, преди да излезеш.

Пред нея той положи ръка на рамото на Амарам, вдигна пръст и заговори сурово, но тихо; Ясна не можеше да различи думите.

— Татко? — попита тя.

Той я погледна.

— А, Ясна. Толкова рано ли се оттегляш?

— Не е рано — отвърна Ясна и се понесе напред. За нея бе очевидно, че Гавилар и Амарам са се измъкнали, за да намерят усамотение за разговора си.

— Това е изморителната част на празника, когато разговорите стават по-шумни, но не по-умни, а компанията — пияна.

— Много хора смятат такива неща за приятни.

— За съжаление, много хора са малоумни.

Баща ѝ се усмихна.

— За теб ужасно трудно ли е? — кротко я попита той. — Да живееш с нас, останалите, да търпиш посредствените ни умове и простите ни мисли? Самотно ли е да си толкова неповторима в изключителността си, Ясна?

Тя го прие като упрек, какъвто и беше, и се усети как се изчервява. Дори майка ѝ, Навани, не можеше да стори това с нея.

— Може би ще се наслаждаваш на празниците — завърши Гавилар, — ако си намериш приятно общество.

Очите му се преместиха към Амарам, когото той дълго си бе представял като вероятна партия за нея.

Никога нямаше да стане. Амарам я погледна, промърмори някакви думи за прощаване с баща ѝ и забърза по коридора.

— Какво му заръча? — попита Ясна. — Какво ти става тази нощ, татко?

— Договорът, разбира се.

Договорът. Защо толкова се занимаваше с него? Другите твърдяха, че трябва или да не обръща внимание на паршендите, или да ги подчини. Гавилар настоя на разбирателство.

— Ще се върна на празненството — рече Гавилар и направи знак на Теарим. Двамата тръгнаха по коридора към вратата, от която бе излязла Ясна.

— Татко? — запита го тя. — Какво е това, което не ми казваш?

Той я изгледа и се спря. Бледозелени очи, свидетелство за доброто му потекло. „Кога е станал толкова проницателен?“ В името на Бурите… чувстваше се така, сякаш вече не познаваше този човек. Такава поразителна промяна за толкова кратко време. От начина, по който я наблюдаваше, почти изглеждаше, че не ѝ се доверява. Знаеше ли за срещата ѝ с Лис?

Обърна се, без да каже нищо повече, и се върна на празненството, последван от телохранителя си.