Брандън Сандърсън: Сияйни слова

Лис щеше да го направи. Може би. Такива бяха и останалите десетина убийци, с които работеше принцесата. Постоянният клиент винаги бе по-ценен от единична договорка, а и в интерес на жена като Лис бе да има приятел в управляващите среди. Семейството на Ясна пък беше в безопасност от подобни лица. Освен ако самата тя не наемеше убийците, разбира се.

Ясна въздъхна дълбоко, стана и опита да отърси тежестта, която — тя я усещаше — я смазваше.

Я почакай. Лис не каза ли, че старият ѝ слуга бил шин?

Вероятно беше съвпадение. Хората от народа шин не бяха често срещани на изток, но от време на време човек се натъкваше на някой. Все пак, Лис споменава човек от народа шин и Ясна вижда такъв сред паршендите… е, една проверка нямаше да навреди, макар това да значеше да се върне на пиршеството. Нещо беше особено тази нощ, и то не само заради сянката ѝ или заради духчетата.

Ясна излез от стаичката във вътрешността на двореца и се промъкна в коридора. Насочи стъпките си нагоре. Там барабаните спряха рязко, все едно струните на някой инструмент са били внезапно прекъснати. Толкова рано ли свършваше веселбата? Далинар ли е направил нещо, с което да засегне пируващите? Този човек и неговото вино…

Е, паршендите не бяха обърнали внимание на обидите му в миналото, тъй че вероятно и сега нямаше да го направят. Всъщност Ясна беше доволна от неочакваното решение на баща ѝ за мирен договор. Това значеше, че тя ще има възможност да изучава на воля преданията и историите на паршендите.

Възможно ли е , запита се тя, през всичките тези години учените да са се ровили не там, където е трябвало?

В коридора отекнаха думи. Идваха отгоре.

— Тревожа се за Аш.

— Тревожиш се за всичко.

Ясна се спря.

— Тя става по-зле — продължи гласът. — Не се предполагаше да вървим на зле. Аз на зле ли отивам? Струва ми се, че се чувствам зле.

— Замълчи.

— Това не ми харесва. Стореното от нас не е правилно. Оная твар носи собственото Острие на моя господар . Не биваше да го оставяме да го задържи. Той…

Двамата минаха през пресечката пред Ясна. Бяха пратениците от Запада, включително и азишът с бялото родилно петно на бузата. Или пък е белег? По-ниският от двамата — би могъл да е алет — прекъсна, щом забеляза Ясна, изскимтя и се забърза по пътя си.

Азишът, облечен в сребърно и черно, се спря и я огледа от главата до петите. Намръщи се.

— Пиршеството свърши ли вече? — попита Ясна високо през коридора. Брат ѝ беше поканил и тях двамата в Колинар, заедно с всички останали знатни чужденци.

— Да — отвърна мъжът.

От погледа му ѝ стана неудобно. Въпреки това тя продължи напред. Трябва да проверя допълнително тия двамата , помисли си тя. Разбира се, беше ги проверила и не намери нищо забележително. Те за Острие ли говореха?

— Хайде! — обади се по-ниският, върна се и хвана по-високия за ръката.

Онзи се остави да го помъкнат. Ясна стигна до мястото, където коридорите се пресичаха, и проследи мъжете с поглед.

Изведнъж там, където бяха звучали барабаните, се понесоха писъци.

О, не…

Ясна се обърна разтревожено, хвана полите си и се затича с всичка сила.

През ума ѝ преминаха около дузина вероятни страхотии. Какво друго би могло да стане в тази неприятна нощ, когато сенките стояха изправени и баща ѝ я гледаше подозрително? С изпънати нерви тя достигна стъпалата и започна да се изкачва.

Отне ѝ прекалено дълго време. Можеше да чуе писъците, докато се изкачваше, и най-накрая се озова насред хаос. От едната страна мъртви тела, а от другата — разрушена стена . Как…

Разрушенията водеха към покоите на баща ѝ.

Целият дворец се тресеше и оттам се носеше пукот.

Не, не, не!

Докато тичаше, мина покрай прорези от Меч по каменните стени.

Моля.

Трупове с изгорени очи. Подът беше осеян с тела, които приличаха на кости, захвърлени на масата след пир.

Не това.

Строшена врата. Покоите на баща ѝ. Ясна спря в коридора задъхана.

Овладей се, овладей се…

Не можа. Не и сега. Тя замаяно влетя в стаите, въпреки че един Мечоносец би я убил с лекота. Тя не мислеше точно. Щеше да доведе някой, който да помогне. Далинар? Та той е пиян. Тогава Садеас.

Стаята изглеждаше сякаш е била поразена от буря. Мебелите бяха разбити и навсякъде имаше трески. Вратите на балкона бяха разбити навън. Натам се втурна някой — мъж в Бронята на баща ѝ. Телопазителят Теарим?

Не. Шлемът бе счупен. Не беше Теарим, а Гавилар. На балкона някой кресна.