Брандън Сандърсън - Сияйни слова

Часове по-късно се разбра, че убийството — и предаването на тримата паршендски вождове — е прикрило бягството на повечето от тях. Те бързо напуснаха града, а конницата, която Далинар прати след тях, бе унищожена. Сто коня, всеки от тях почти безценен, загубени заедно с ездачите си.

Вождовете на паршендите не казаха нищо повече и не дадоха никакви обяснения, докато не бяха обесени за престъпленията си.

Ясна пренебрегна всичко това. Разпита оцелелите войници за видяното от тях. Опитваше да проучи вече прочутия убиец и взе да измъква сведения от Лис. Не намери почти нищо. Лис го бе притежавала само за кратко време и твърдеше, че не е знаела за странните му сили. Ясна не можа да намери предишния собственик.

После дойдоха книгите. Постоянно, неистово усилие да разсее себе си от това, което е загубила.

Онази нощ Ясна бе видяла невъзможното.

Щеше да разбере какво означава то.

Шалан стисна тънкия въгленов молив и начерта прави линии, излизащи от разположена на хоризонта сфера. Тя не бе съвсем слънцето, нито пък луната. Нахвърлените с въглен облаци сякаш се устремяваха към нея. А морето под тях… Рисунката не би могла да предаде необичайната природа на този океан, образуван не от вода, а от мънички мъниста от прозрачно стъкло.

Шалан потръпна при спомена за това място. Ясна знаеше за него много повече, отколкото би имала желание да обясни на повереницата си, а Шалан не знаеше как да попита. Как да поискаш отговор след измяна като тази на самата Шалан? От събитието бяха изминали само няколко дни, а Шалан все още не знаеше как точно ще се развият отношенията ѝ с Ясна.

Корабът се разлюля, докато сменяше курса според вятъра; отгоре плющяха огромните платна. Шалан се принуди да сграбчи релинга със скритата си ръка, за да се закрепи. Според капитан Тозбек досега морето не било зле за тази част от Протока на дълговеждите. Все пак можеше да ѝ се наложи да слезе долу, ако вълните и люлеенето се засилеха твърде много.

Шалан издиша и опита да се отпусне, докато корабът се наместваше. Над него задуха мразовит вятър и вятърни духчета прелетяха върху невидими въздушни потоци. Винаги щом морето станеше бурно, Шалан си припомняше онзи ден, чуждия океан от стъклени мъниста…

Тя отново погледна нарисуваното. Само беше зърнала мястото и скицата ѝ не бе съвършена. Тя…

Намръщи се. Върху хартията ѝ се бе образувала подобна на щампа шарка. Какво беше направила тя? Шарката бе широка почти колкото страницата — последователност от сложни линии с остри ъгли и повтарящи се очертания на върхове на стрели. Беше ли това последица от рисуването на онова особено място, което, според Ясна, се наричаше Морето на сенките? Шалан неохотно придвижи свободната си ръка и усети неестествените ръбчета по хартията.

Шарката се премести и се плъзна по страницата като кутре-брадвохрът под чаршаф.

Шалан изписка, скокна от стола и изпусна скицника на палубата. Неподвързаните листа паднаха на дъските, изпърхаха и се понесоха по вятъра. Моряците наоколо — тайленци с вдигнати над ушите дълги бели вежди — се втурнаха да помагат и да ловят листа из въздуха, преди да са изхвръкнали през борда.

— Добре ли сте, млада госпожице? — попита Тозбек и се отклони от разговора с един от хората си. Ниският, пълен капитан бе препасал широк пояс и носеше връхна дреха в червено и златно, в тон с шапката. Веждите му бяха сресани нагоре и разперени като ветрило над очите.

— Добре съм, капитане — отвърна Шалан. — Просто се уплаших.

Ялб пристъпи до нея и ѝ подаде страниците.

— Вашите принадлежности, господарке.

Шалан повдигна вежда.

— Принадлежности?

— О, да — ухилено отговори младият моряк. — Упражнявам изисканите си думи. Те помагат на човек да намери прилична женска компания. Знаете, някоя млада госпожица, дето не мирише твърде лошо и са ѝ останали поне няколко зъба.

— Прекрасно — отвърна Шалан и си взе листата. — Е, в зависимост от това какво определение някой дава на прекрасното.

Тя потисна по-нататъшните забележки и подозрително изгледа купчината листа в ръката си. Най-отгоре стоеше рисунката на Морето на сенките, вече без странните щамповани ръбчета.