Брандън Сандърсън - Сияйни слова

Те не са предвиждали да се топват в океана , припомни си Шалан. Тя отново погледна през борда на кораба и видя как вълните се разбиват в черупката на грациозния сантид. Какво представляваше той? Звяр с голяма черупка, подобен на пропастните чудовища от Пустите равнини? Дали приличаше повече на риба или на костенурка под черупката? Сантидите бяха толкова редки, а случаите, когато учените са ги виждали непосредствено — толкова малко, че всички теории си противоречаха.

Тя въздъхна, отвори торбичката си и се захвана да подрежда книжата си — повечето от тях бяха етюди на моряците в различни пози, докато наместват огромното платно, за да променят посоката на кораба според вятъра. Баща ѝ никога не би допуснал тя да прекара цял ден седнала, наблюдавайки сбирщина тъмнооки без ризи. Колко се беше променил животът ѝ за толкова кратко време.

Тя работеше върху скица на черупката на сантида, когато на палубата пристъпи Ясна.

Подобно на Шалан, Ясна носеше хава, воринската рокля с особена кройка. Подгъвът беше в самите ѝ крака, а яката — почти на брадичката. Някои от тайленците — когато смятаха, че тя не ги слуша — наричаха дрехата превзета. Шалан не бе съгласна — хавата не беше превзета, а изискана. И наистина, коприната обвиваше тялото, особено на гърдите — и начинът, по който моряците зяпаха Ясна, показваше, че не намират роклята непривлекателна.

Ясна беше красива. Тялото ѝ бе пищно, а кожата — златиста. Безупречни вежди, оцветени в червено устни, косата вдигната в хубава прическа. При все че бе два пъти по-възрастна от Шалан, зрялата красота на Ясна беше достойна за възхищение и дори за завист. Защо тя трябваше да бъде толкова съвършена?

Ясна не обърна внимание на погледите на моряците. Не че не забелязваше мъжете. Ясна забелязваше всичко и всекиго. Като че ли по един или по друг начин просто не обръщаше внимание как я гледат мъжете.

Не, това не е вярно , помисли си Шалан, докато Ясна ходеше. Тя не би губила време да наглася косата си или да си слага грим, ако не обръщаше внимание как изглежда. В това отношение Ясна бе загадка. От една страна приличаше на учен, зает само с проучванията си. От друга страна поддържаше тежестта и достойнството на кралска дъщеря — а понякога ги използваше досущ като сопа.

— Ето къде сте били — произнесе Ясна, докато приближаваше към Шалан. Капчици вода откъм борда на кораба подбраха мига, хвръкнаха и я опръскаха. Тя се намръщи към наредилите се на коприната капки вода, после отново изгледа Шалан и повдигна вежда.

— Може и да сте забелязали, че корабът има две отлични каюти, които наех за нас срещу немалка сума пари.

— Да, но те са вътре.

— Както е обичайно за стаите.

— Прекарала съм по-голямата част от живота си на закрито.

— И ще прекарате още по-голяма част така, ако желаете да сте учен.

Шалан прехапа устна и зачака нареждането да слезе долу. За нейна изненада то не дойде. Ясна направи знак на капитан Тозбек да се приближи и той го направи — допълзя на колене с шапка в ръце.

— Да, Сиятелна? — попита той.

— Бих помолила за още едно такова… седало — каза Ясна и погледна сандъка на Шалан.

Тозбек бързо нареди на един от хората си да дотътри друг сандък. Докато чакаше да приготвят мястото, Ясна махна на Шалан да ѝ подаде рисунките си. Принцесата огледа изображението на сантида, а после погледна през борда.

— Нищо чудно, че моряците вдигнаха такъв шум.

— Късмет, Сиятелна! — намеси се един от тях. — Това е добро знамение за Вашето пътуване, не мислите ли?

— Бих приела всяко предоставило ми се щастие, Нанел Елторв — отвърна му тя. — Благодаря ти за мястото за сядане.

Морякът се поклони вдървено, преди да се оттегли.

— Смятате ги за суеверни глупци — тихо произнесе Шалан, докато гледаше как морякът се отдалечава.

— Според видяното от мен — започна Ясна, — тези моряци са мъже, намерили смисъл в живота, и понастоящем си доставят скромно удоволствие от това.

Ясна погледна следващата рисунка.

— Множество хора постигат много по-малко в живота. Капитан Тозбек командва добър екипаж. От Ваша страна бе разумно да обърнете вниманието ми към него.

Шалан се усмихна.

— Не отговорихте на въпроса ми.

— Вие не ми зададохте въпрос — отговори Ясна. — Тези рисунки са типично умели, Шалан, ала не се ли предполагаше да четете?

— Аз… трудно ми беше да се съсредоточа.

— И дойдохте на палубата — продължи Ясна, — за да рисувате младежи, които работят без ризи. Очаквала сте това да помогне за съсредоточаването Ви?