Брандън Сандърсън - Сияйни слова

Шалан почервеня, когато Ясна се спря на един от листовете хартия в купчината. Повереницата седеше търпеливо — беше добре обучена на това от баща си — докато Ясна не го обърна към нея. Изображението на Морето на сенките, разбира се.

— Придържали сте се към нареждането ми да не надзъртате отново в това царство? — попита принцесата.

— Да, Сиятелна. Това изображение е нарисувано по спомен от първото ми… падане.

Ясна свали листа. На Шалан ѝ се стори, че забелязва намек за нещо в израза на жената. Дали Ясна не се питаше може ли да се доверява на думите на Шалан?

— И това Ви притеснява? — попита Ясна.

— Да, Сиятелна.

— Предполагам, че в такъв случай трябва да Ви го обясня.

— Наистина? Ще го направите?

— Не е нужно да звучите толкова изненадано.

— Звучи като сведения с голяма сила — каза Шалан. — Начинът, по който ми забранихте… предположих, че знанието за това място е тайна или че най-малкото не бива да бъде поверявано на човек на моята възраст.

Ясна изсумтя.

— Установила съм, че отказът да обясниш тайните на младите хора ги прави повече , а не по-малко предразположени да се замесват в бъркотии. Вашите опити показват, че вече сте се натъкнали непосредствено на това — както и аз някога, което ще Ви разкажа. Научила съм по много болезнен начин колко опасно може да бъде Морето на сенките. Ако Ви оставя невежа, аз ще трябва да нося вината, ако бъдете убита там.

— Значи бихте ми обяснили за него, ако бях попитала по-рано по време на плаването ни?

— Вероятно не — призна Ясна. — Трябваше да видя доколко желаете да ми се подчинявате. Този път.

Шалан клюмна и овладя желанието да обърне внимание, че когато е била прилежна и послушна повереница, Ясна не ѝ е поверявала толкова тайни, колкото сега.

— И какво е то? Това… място.

— Не е наистина място — започна Ясна. — Не и както обикновено мислим за тях. Морето на сенките е тук, около нас, точно сега. Всички неща съществуват там в определена форма, както съществуват и тук.

Шалан се намръщи.

— Аз не…

Ясна вирна пръст, за да я накара да замълчи.

— Всички неща притежават три съставки — душата, тялото и ума. Мястото, което видяхте, Морето на сенките, е това, което наричаме Царството на познанието — мястото на ума. Навсякъде около нас виждате физическия свят. Можете да го докоснете, да го видите, да го чуете. Физическото Ви тяло възприема света по този начин. Е, Морето на сенките е начинът, по който познавателната Ви страна — Вашата неосъзната страна — възприема света. Посредством Вашите скрити усещания, които се докосват до този свят, Вие напредвате интуитивно в логиката и изпитвате надежди. Вероятно именно посредством тези допълнителни чувства Вие, Шалан, създавате изкуство.

На носа на кораба се разплиска вода, докато преминаваха през някаква вълна. Шалан обърса капка солена вода от бузата си и опита да осмисли казаното току-що от Ясна.

— Не разбрах нищичко от това, Сиятелна.

— На това се и надявах — отговори Ясна. — Прекарала съм шест години в проучване на Морето на сенките и все още въобще не знам как да го разбирам. Ще трябва да Ви придружа там няколко пъти, преди да можете да разберете дори малко истинското значение на мястото.

Ясна се намръщи при мисълта. Шалан винаги се изненадваше при видима проява на чувства от нейна страна. Чувството беше нещо разбираемо, човешко — а представата на Шалан за Ясна Колин бе за нещо почти божествено. Размислеше ли го, това си бе странен начин да възприемаш един безбожник.

— Слушайте ме — обясни Ясна. — Моите думи издават невежеството ми. Казах Ви, че Морето на сенките не е място, ала веднага след това го наричам място. Говоря за посещаването му, при все че е навсякъде около нас. Ние просто не разполагаме с подходящите понятия, за да го обсъждаме. Нека опитам с друг подход.

Ясна се изправи и Шалан забърза подире ѝ. Обходиха парапета на кораба и усетиха как палубата се поклаща под краката им. Моряците правеха път на Ясна с бързи поклони. Гледаха я със същата почит, с която биха гледали някой крал. Как го правеше? Как можеше да владее нещата около себе си без видимо да върши нищо?

— Погледнете във водата — започна Ясна, щом достигнаха носа. — Какво виждате?

Шалан спря до парапета и погледна сините води, разпенени от него. Тук, отпред, тя можеше да види дълбината на вълните. Неизмеримо разстояние, което се простираше не само на ширина, но и на дълбочина.

— Виждам вечността — отвърна Шалан.