Брандън Сандърсън - Сияйни слова

— Сгодена — повтори Шалан.

— Да. Това наскърбява ли Ви?

— Чудесно е! — възкликна Шалан и стисна ръката на Ясна по-силно. — Толкова лесно. Ако съм омъжена за някой толкова могъщ… в името на Бурите! В Я Кевед никой няма да посмее да ни пипне с пръст. Това би решило много от нашите проблеми. Сиятелна Ясна, Вие сте гений!

Ясна видимо се отпусна.

— Е, да, изглеждаше осъществимо решение. Все пак се питах дали няма да се засегнете.

— Че защо пък да се засягам, вятърът да го отнесе дано?

— Заради ограничаването на свободата, което се съдържа в брака — отвърна Ясна. — А ако не е това, понеже направих предложението без да Ви питам. Най-напред трябваше да проверя дали възможността изобщо е налице. Нещата потръгнаха по-добре от очакванията ми, тъй като майка ми прие предложението. Навани има… склонността да надделява.

На Шалан ѝ бе трудно да си представи как някой надделява над Ясна.

— Отче на Бурите! Притеснявали сте се, че ще се засегна? Сиятелна, прекарала съм целия си живот затворена в бащиното имение — израсла съм с убеждението, че той ще подбере моя съпруг.

— Сега обаче сте свободна от баща си.

— Да, и бях толкова неописуемо умна в поддържането на връзки — отвърна Шалан. — Първият избран от мен мъж се оказа не само ардент, но и убиец под прикритие.

— Въобще ли не Ви притеснява? — продължи Ясна. — Мисълта, че ще бъдете подчинена на друг, особено на мъж?

— Не ме продавате в робство — засмя се Шалан.

— Не. Предполагам, че не.

Ясна се отърси и спокойствието ѝ се върна.

— Е, ще съобщя на Навани, че Вие сте готова, и ще разполагаме с годежно писмо.

Годежното писмо — според воринските понятия е условен годеж. Тя щеше да бъде сгодена във всяко отношение, но нямаше да има съответните права преди подписването и заверяването на официалния годеж от ардентите.

— Бащата на момчето бе казал, че няма да заставя Адолин за каквото и да е — обясни Ясна, — макар младежът напоследък да е самичък, тъй като е успял да обиди поредната млада дама. Все едно, Далинар ще предпочете вие двамата да се запознаете преди договарянето на нещо по-обвързващо. Настъпили са… промени в политическия климат на Пустите равнини. Тежки загуби за армията на чичо ми. Още една причина да бързаме за там.

— Адолин Колин — произнесе Шалан, заслушана с половин ухо. — Дуелист. Невероятен дуелист. И даже Броненосец.

— А, значи все пак сте обръщали внимание на това, което четяхте за баща ми и за семейството ми.

— Да, но знаех за семейството Ви и преди това. Алетите са центърът на света! Дори селските момичета знаят имената на алетските принцове.

А и щеше да излъже, ако отречеше младежките си мечти да срещне един от тях.

— Но, Сиятелна, уверена ли сте, че това обвързване ще бъде мъдро? Искам да кажа, аз не съм най-важната личност.

— Е, да. Дъщерята на някой друг Върховен принц би била за предпочитане за Адолин. Както и да е, струва ми се, че е успял да оскърби всички без изключение свободни жени от това съсловие. Младежът е — как да го кажем — донякъде прекалено страстен по отношение на връзките. Не е нещо, с което да не можете да се справите, сигурна съм.

— Отче на Бурите — изрече Шалан и усети как краката ѝ отмаляват. — Та той е наследник на титлата Върховен принц! И даже е един от реда на наследяване на престола!

— Трети поред — уточни Ясна. — След сина на брат ми и след моя чичо Далинар.

— Сиятелна, трябва да попитам. Защо Адолин? Защо не по-младият син? Аз — аз не мога да предложа нищо на Адолин или пък на дома.

— Напротив. Ако Вие сте това, за което Ви смятам, то тогава ще можете да му предложите нещо, което не може да му предложи никой друг. Нещо по-важно от богатството.

— Каква смятате, че съм аз? — прошепна Шалан, погледна по-възрастната жена в очите и най-после зададе въпроса, който не бе посмяла да изрече.

— Точно сега вие сте само обещание — отвърна Ясна. — Какавида с потенциал за величие в себе си. Някога, когато хората и духчетата са се свързали, са се появили жени, които са танцували в небето и мъже, които са можели да унищожават камъни с едно докосване.

— Изгубените Сияйни. Предателите на човешкия род.

Тя не можеше да възприеме всичко това. Годежът, Морето на сенките и духчетата, а и това, тайнствената ѝ съдба. Тя го знаеше. Но да го изговори…

Тя клюмна, без да обръща внимание, че мокри дрехата си на палубата, и се облегна на парапета. Ясна я остави да се опомни, след което изненадващо самата тя седна. Направи го с много повече увереност и постла роклята под краката си, докато сядаше настрана. И двете привличаха погледите на моряците.