Брандън Сандърсън - Сияйни слова

— Думи на художник — рече Ясна. — Този кораб плава през дълбини, които ние не можем да опознаем. Под тези вълни се намира гъмжащ от живот, шеметен, невидян свят.

Ясна се наведе напред, хванала парапета със свободната и със скритата си в ръкава ръка. Тя погледна навън. Не към дълбините, не и към постоянно извисяващата се над северния и над южния хоризонт земя. Тя гледаше на изток. Към бурите.

— Съществува цял свят, Шалан — продължи Ясна, — и нашите умове засягат само повърхността му. Свят на дълбоки и сериозни мисли. Свят, създаден от дълбоки и сериозни мисли. Когато видите Морето на сенките, Вие навлизате в тези дълбини. В някои отношения това е един чужд за нас свят, но едновременно с това ние сме го създали. С известна помощ.

— Направили сме какво?

— Какво представляват духчетата? — попита Ясна.

Въпросът свари Шалан неподготвена, но тя вече бе свикнала на трудните въпроси на Ясна. Тя си даде време да помисли и да подготви отговора си.

— Никой не знае какво представляват духчетата — започна Шалан, — при все че мнозина философи имат различни мнения за…

— Не — прекъсна я Ясна. — Какво са те?

— Аз…

Шалан вдигна поглед към две завъртели се във въздуха вятърни духчета. Приличаха на мънички панделки от светлина, светеха леко и танцуваха едно около друго.

— Те са живи идеи.

Ясна се завъртя към нея.

— Какво? — подскокна Шалан. — Сбърках ли?

— Не — отговори Ясна. — Права сте.

Жената присви очи.

— Според предположението ми, духчетата са елементи на Царството на познанието, проникнали във физическия свят. Те са представи, получили парченце самоосъзнаване, може би поради човешката намеса. Помислете за някой, който често се ядосва. Помислете как семейството и приятелите му могат да започнат да описват този гняв като звяр, като нещо, което го обладава, като нещо външно по отношение на него. Хората олицетворяват. Ние говорим за вятъра, като че ли той има своя собствена воля. Духчетата са тези именно идеи, идеите от опита на всички хора, които някак си са оживели. Това се извършва най-напред в Морето на сенките, като то е тяхното място. Макар ние да сме го създали, те са го оформили. Те живеят там; те и се разпореждат там, в собствените си градове.

— Градове?

— Да — потвърди Ясна и отново погледна към океана. Изглеждаше разтревожена. — Духчетата са изключително разнообразни. Някои имат умствените възможности на хората и създават градове. Други са подобни на рибите и просто плуват по теченията.

Шалан кимна. Въпреки че всъщност ѝ бе трудно да възприеме каквото и да е от това, тя не желаеше да спира Ясна. Това беше знанието, от което Шалан се нуждаеше — нещото, което желаеше .

— Това има ли нещо общо с откритието Ви? За паршите, тоест Пустоносните?

— Все още не съм го установила. Духчетата не се появяват в точно определено време. В някои случаи те не знаят. В други случаи не ми се доверяват заради древното ни предателство.

Шалан се намръщи и се наведе към учителката си.

— Предателство?

— Казват ми за него — продължи Ясна, — но не искат да кажат какво е било. Нарушили сме клетва и по този начин сме ги оскърбили изключително много. Смятам, че някои от тях може и да са загинали, ако и да не знам как една представа може да загине.

Ясна се обърна към Шалан с тържествено изражение.

— Разбирам, че това е невъзможно за проумяване. Ще трябва да го научите цялото, ако ще ми помагате. Все още ли желаете?

— Имам ли избор?

Усмивка изопна крайчетата на устните на Ясна.

— Съмнявам се. Вие Превръщате сама, без помощта на фабриал. Като мен сте.

Шалан се загледа над водите. Като Ясна. Какво означаваше това? Защо…

Тя замръзна и премигна. За миг ѝ се стори, че е видяла същата шарка като одеве — онази, която направи издатините върху нейния лист хартия. Този път беше във водата — невъзможно белязана върху повърхността на една вълна.

— Сиятелна… — произнесе тя и положи пръсти върху ръката на Ясна. — Стори ми се, че току-що видях нещо във водата. Шарка от остри линии, подобна на лабиринт.

— Покажете ми къде.

— Беше върху вълните и я подминахме. Но смятам, че я видях по-рано на една от страниците ми. Това означава ли нещо?

— Най-вероятно. Шалан, трябва да си призная, че намирам съвпадението на запознаването ни за изненадващо. И то подозрително.

— Сиятелна?

— Те са били замесени — продължи Ясна. — Те са Ви довели при мен. И излиза, че продължават да Ви наблюдават. Не, Шалан, повече нямате избор. Старото се завръща и според мен това не е обнадеждаващ знак. Това е стъпка на самосъхранение. Духчетата усещат непосредствената опасност и се завръщат при нас. Сега вниманието ни трябва да бъде насочено към Пустите равнини и към останките от Уритиру. Много време ще измине преди да се завърнете в родината си.