Брандън Сандърсън - Сияйни слова

— Ще ме разкъсат на парчета — каза Шалан. — Алетският двор. Той е най-жестокият в целия свят.

Ясна изсумтя.

— Повече гръм, отколкото светкавица, Шалан. Аз ще Ви подготвя.

— Никога няма да бъда като Вас, Сиятелна. Вие имате власт, авторитет, богатство. Само вижте как се държат с Вас моряците.

— Понастоящем използвам ли споменатите власт, авторитет или богатство?

— Вие платихте за пътуването.

— Вие да не би да не сте платили за няколко пътувания с този кораб? — попита я Ясна. — Те не се отнасят с Вас като с мен?

— Не. О, те ме обичат. Аз обаче нямам Вашата тежест , Ясна.

— Предполагам, че не намеквате за талията ми — отговори Ясна с намек за усмивка. — Разбирам Вашата позиция, Шалан. Но тя е напълно погрешна.

Шалан се обърна към нея. Ясна седеше на палубата като на трон, с изопнат гръб и изправена глава, повелителна. Шалан седеше с опрени в гърдите крака, обгърнала ги с ръце под коленете. Дори и седенето им бе различно. Тя въобще не приличаше на тази жена.

— Дете мое, съществува една тайна, която трябва да научите. Тайна, по-важна от свързаните с Морето на сенките и с духчетата тайни. Властта е илюзия на възприятието.

Шалан се намръщи.

— Не ме разбирайте погрешно — продължи Ясна. — Някои видове власт са истински — властта да командваш армии, да Превръщаш. Те се използват много по-рядко, отколкото си мислите. Като нещо отделно взето, при повечето отношения между хората това, което наричаме власт — авторитетът — съществува само като възприятие. Според Вас аз притежавам богатство. Това е вярно, но Вие също така сте видяла, че аз не го използвам често. Казвате, че имам авторитета на сестра на крал. Имам го. И все пак, хората на този кораб щяха да се отнасят с мен по съвсем същия начин, ако бях просякиня, която ги е убедила , че е сестра на крал. В този случай моят авторитет не е нещо истинско. Това са просто изпарения — илюзия. Аз мога да създам тази илюзия, както можете и Вие.

— Не съм убедена, Сиятелна.

— Знам. Ако бяхте, вече щяхте да го вършите.

Ясна се изправи и отръска полата си.

— Нали ще ми кажете, ако видите отново шарката — онази, която се е появила на вълните?

— Да, Сиятелна — разсеяно отвърна Шалан.

— Използвайте остатъка от деня за изкуството си. Аз трябва да си помисля как най-добре да Ви обуча за Морето на сенките.

По-възрастната жена се оттегли, кимна в отговор на поклоните на моряците и се върна в каютата.

Шалан стана, обърна се и постави по една ръка от всяка страна на бушприта. Пред нея се простираше океанът и диплеше вълните с дъх на студена свежест. Корабът си проправяше път през вълните и пропукваше ритмично.

Думите на Ясна се бореха в ума ѝ като небесни змиорки само с един плъх между тях. Духчета с градове? Морето на сенките — царство, което се намира тук, но е невидимо? Шалан, изведнъж сгодена за най-важния ерген в целия свят?

Тя напусна носа и мина по страната на кораба; свободната ѝ ръка се плъзгаше по релинга. Как гледаха на нея моряците? Усмихваха ѝ се и ѝ махаха с ръце. Харесваха я. Ялб, лениво провиснал от въжетата наблизо, се провикна и ѝ каза, че в следващото пристанище имало статуя, която тя трябвало да види.

— Такъв гигантски крак, млада госпожице. Само крак! Не са довършили проклетата статуя…

Тя му се усмихна и продължи. Искаше ли те да гледат на нея, както гледаха на Ясна? Винаги със страх, винаги притеснени, че може и да са сбъркали нещо? Това ли беше властта?

Когато за пръв път отплавах от Веденар , помисли си тя и се протегна за мястото, където бе привързан сандъкът ѝ, капитанът не спираше да ме увещава да се прибера у дома. За него пътуването ми беше отиване за зелен хайвер.

Тозбек винаги се бе държал тъй, все едно ѝ правеше услуга, като я превозваше по следите на Ясна. Трябваше ли цялото време да минава в притеснение, че се е натрапила на него и на екипажа му, като ги е наела? Да, той ѝ предложи отстъпка заради деловите си отношения с баща ѝ в миналото — но тя все пак го наемаше.

Начинът, по който се отнасяше с нея, вероятно бе свойствен на тайленските търговци. Ако капитанът успееше да накара някого да си мисли, че му се налага, човек щеше да плаща по-добре. Тя харесваше Тозбек, но нещо в отношенията им не беше съвсем както трябва. Ясна никога не би изтърпяла да се държат с нея по този начин.

Сантидът продължаваше да плава покрай тях. Приличаше на мъничък подвижен остров — гърбът му бе обрасъл с водорасли, а от черупката се надигаха малки кристали.