Брандън Сандърсън - Сияйни слова

Отново изгледа Ялб — той захилено държеше въжето.

— О, Сиятелна. Това да не е отплата за онуй, което рекох на Безнк за задните Ви части? То беше просто шега, но Вие ми върнахте добре! Аз…

Той замлъкна, щом видя очите ѝ.

— В името на Бурите. Сериозна сте.

— Няма да имам друга такава възможност. Наладан е преследвала тези създания през по-голямата част от живота си и никога не е разгледала добре и едно от тях.

— Това е безумие!

— Не, това е наука! Не знам какво мога да видя през водата, но трябва да опитам.

Ялб въздъхна.

— Имаме маски. Направени са от черупка на костенурка, със стъкло в пробити отпред дупки и с мехури отстрани, които не позволяват на водата да проникне. Можете да потопите глава под водата с такава маска и да разгледате. Използваме ги за оглед на корпуса на кораба на док.

— Чудесно!

— Разбира се, ще трябва да отида до капитана и да получа разрешение да взема една…

Тя скръсти ръце.

— Изплъзваш се. Добре, действай.

Малко вероятно беше да успее да стори това без капитанът да разбере.

Ялб се усмихна.

— Какво е станало с Вас в Карбрант? При първото си пътуване с нас бяхте тъй плаха, все едно щяхте да загубите свяст при самата мисъл да отплавате от родината си!

Шалан се поколеба, а после усети как се изчервява.

— Това е малко безразсъдно, нали?

— Да провиснеш от плаващ кораб и да си завреш главата във водата? — попита Ялб. — Да. Нещо такова.

— Мислиш ли… че бихме могли да спрем кораба?

Ялб се засмя, но продължи нататък, за да говори с капитана. За него въпросът ѝ бе белег, че тя все още е решена да продължи с плана си. А тя беше.

Какво стана с мен? , запита се тя.

Отговорът беше прост. Тя бе загубила всичко. Беше откраднала от Ясна Колин, една от най-могъщите жени на света, и по този начин не само загуби възможността да учи, както винаги бе мечтала, но и осъди на падение братята си и своя дом. Беше се провалила изцяло и жалко.

И го беше преживяла.

Не беше останала без драскотини. Доверието на Ясна към нея бе сериозно наранено, а и усещаше, че съвсем е зарязала семейството си. Но нещо от опита да открадне Превръщателя на Ясна — който и така се оказа фалшив; после, почти убита от мъжа, за когото смяташе, че я обича…

Е, сега поне имаше по-добра представа колко зле могат да се наредят нещата. Сякаш… някога се беше бояла от мрака, ала сега бе пристъпила в него. Беше изпитала някои от ужасите, които я дебнеха там. Колкото и страховити да бяха, тя поне знаеше.

Винаги си знаела , прошепна глас дълбоко в нея. Израснала си с ужаси, Шалан. Просто не си позволяваш да си ги припомниш.

— Какво е това? — попита Тозбек, щом се изкачи заедно със съпругата си Ашлв. Дребната жена не говореше много; тя носеше яркожълта пола и блуза и наметало, покрило цялата коса без белите вежди, които беше пуснала да се къдрят надолу покрай бузите.

— Млада госпожице — започна Тозбек, — искате да плувате? Не можете ли да изчакате, докато не достигнем пристанище? Знам няколко много приятни местенца, където водата почти не е студена.

— Няма да плувам — обяви Шалан и се изчерви още повече. Какво щеше да облече за плуване, докато наблизо има мъже? Хората наистина ли вършеха това?

— Трябва да погледна по-отблизо нашия спътник.

Тя посочи звяра във водата.

— Млада госпожице, знаете, че не мога да разреша нещо толкова опасно. Дори и ако спрем кораба, какво ще стане, ако звярът Ви нарани?

— Твърди се, че са безопасни.

— Те са толкова рядко срещани — как бихме могли да знаем? Освен това в тези води има други животни, които биха могли да Ви наранят. Тук със сигурност ловуват червеноводи, а може и да сме нагазили в достатъчно плитки води, та да се притесняваме и от хорнаки.

Тозбек поклати глава.

— Съжалявам, но просто не мога да го позволя.

Шалан прехапа устна и откри, че сърцето ѝ бие предателски. Искаше да натисне още, но от решителния поглед в очите му тя клюмна.

— Много добре.

Тозбек се усмихна широко.

— Ще Ви заведа да разгледате някои черупки, когато спрем в пристанището на Амидлатн, млада госпожице. Имат внушителна сбирка!

Тя не знаеше къде е мястото, но от струпването на съгласни предположи, че ще да е от тайленската страна, както повечето градове толкова далеч на юг. При все че Тайлена бе студена почти колкото Мразовитата земя, на хората явно им харесваше да живеят там.

Разбира се, всички тайленци си бяха малко особени. Как иначе да опишеш Ялб и останалите — без ризи, въпреки студа във въздуха?