Брандън Сандърсън: Сияйни слова

За тази книга използвахме и съветите на специалисти, включително на Мат Бушмън за песните и поезията. Елън Ашър даде прекрасни съвети за сцените с коне, а Карън Алстрьом беше допълнителен консултант за поезията и песните. Мишел Уокър се прояви като консултант по алетското писмо. Накрая, Елиз Уорън направи някои много хубави забележки във връзка с психологията на един ключов герой. Благодаря на всички вас, че ми заехте умовете си.

Бета-четенето на тази книга беше огромно и при много строги ограничения във времето, затова — сърдечен мостови поздрав за участниците. Те са Джейсън Дензъл, Мишел Уокър, Джош Уокър, Ерик Лейк, Дейвид Берънс, Джоел Филипс, Йори Филипс, Кристина Куглер, Линдси Лутър, Ким Еарет, Лейн Гарет, Брайън Дьоламбр, Брайън Т. Хил, Алис Арнсън, Боб Клуц и Нейтън Гудрич.

Коректорите в Тор са Ед Чапман, Брайън Конъли и Норма Хофман. Други коректори са Адам Уилсън, Обри и Бао Фам, Блу Коул, Крис Кинг, Крис Клуве, Емили Грейндж, Гари Сингър, Джейкъб Ремик, Джаред Герлах, Кели Нюман, Кендра Уилсън, Кери Морган, Марън Менке, Мат Хач, Патрик Мор, Ричард Файф, Роб Харпър, Стив Годеке, Стив Каръм и Уил Рабоин.

Хората от групата ми по писане успя да мине половината от тази книга, което — предвид обема ѝ — е доста. Те са безценен източник за мен. В групата влизат Кейлин ЗоБел, Катлийн Дорси Сандърсън, Даниел Олсън, Бен — син на сина на Рон, Е. Дж. Патън, Алан Лейтън и Карън Алстрьом.

И накрая, благодаря на моето любящо (и буйно) семейство. Джоел, Далин и малкият Оливър не ми позволяват да си виря носа, понеже все ме изкарват „лошия“, който да яде бой. Моята всеопрощаваща съпруга Емили изтърпя много през тази година, понеже обиколките станаха продължителни. Аз все още не знам с какво я заслужих. Благодаря на всички ви, задето правите моя свят вълшебен.

Ясна Колин се преструваше, че пиршеството ѝ харесва, и не загатваше за намерението си да уреди убийството на един от гостите.

Премина през претъпканата празнична зала. Чуваше как виното развързва езиците и замъглява умовете. Чичо ѝ Далинар бе напълно под властта му, надигна се от високата маса и викна на паршендите да доведат барабанистите си. Братът на Ясна, Елокар, се впусна да укротява чичо им — при все че алетите учтиво не обърнаха внимание на избухването на Далинар. Всички, освен жената на Елокар, Аесудан, която благовъзпитано се кискаше зад носната си кърпичка.

Ясна се извърна и продължи през стаята. Имаше уговорена среща с убиец и бе твърде доволна, че напуска задушното помещение, ухаещо на твърде много смесили се парфюми. На подиум, издигнат по-далеч от игривите пламъци на камината, дамски квартет свиреше на флейти, ала музиката отдавна бе станала отегчителна.

За разлика от Далинар, Ясна привличаше погледите. Очите бяха като мухи върху развалено месо — следяха я постоянно. Шепотът беше като бръмчене на крилцата им. Ако алетският двор обичаше нещо повече от виното, то това бяха клюките. Всички очакваха Далинар да се опие с вино на празненство — но дъщерята на краля да признае, че е еретичка? Това беше нечувано.

Ясна бе говорила за чувствата си точно поради тази причина.

Тя подмина пратеничеството на паршендите — скупчили се близо до високата маса, те говореха на ритмичния си език. Макар празненството да бе в тяхна чест и в чест на подписания с бащата на Ясна мир, те не изглеждаха в празнично настроение или дори доволни. Разбира се, те не бяха хора и понякога реакциите им бяха особени.

Ясна искаше да говори с тях, но срещата ѝ не можеше да чака. Нарочно я беше уговорила за средата на празника, когато толкова хора щяха да са разсеяни и пияни. Тя се отправи към вратите, но се спря на място.

Сянката ѝ падаше не в посоката, в която трябва.

Задушната, шумоляща, бърбореща стая сякаш се отдалечи. Сиятелният господар Садеас премина точно през сянката, която видимо отиваше към лампата със сфери на близката стена. Погълнат от разговора с придружителя си, Садеас не обърна внимание. Ясна гледаше сянката; кожата ѝ стана лепкава, стомахът ѝ се сви — точно както се чувстваше, когато ѝ предстои да повърне. Не отново. Огледа се за друг източник на светлина. Причина. Можеше ли да намери причина? Не.

Сянката бавно се отля към нея, стече се до краката ѝ, а после се опна в обратната посока. Напрежението ѝ спадна.