Брандън Сандърсън - Сияйни слова

Тя го огледа внимателно. После Мечът стана на мъгла и се изпари. Тя свали ръка.

— Нямам време за теб. Иде буря, ужасна буря… Тя ще доведе и Пустоносните…

— Вече са тук.

— Преизподня. Трябва да намерим Уритиру и…

— Вече е намерен.

Тя се спря.

— Рицарите…

— Се завърнаха — довърши Шутът. — Отчасти заради твоята повереница, която — бих добавил — е около седемдесет и седем на сто по-приятна от теб. Проведох допитване.

— Лъжеш.

— Добре де, значи е било доста неофициално допитване. Само дето грозното влечугоракообразно създание ти дава наистина слаба оценка за…

— За другите неща.

— Аз не произнасям такива лъжи, Ясна. Знаеш го. Ето това толкова те дразни в мен.

Тя го погледна, после въздъхна.

— То е част от онова, което толкова ме дразни в теб, Шуте. Само мъничка частица от огромна река.

— Казваш го само понеже не ме познаваш много добре.

— Съмнявам се.

— Не, така е. Ако ме познаваше , явно реката от раздразнение щеше да бъде океан. Все едно. Знам неизвестни на теб неща и смятам, че ти може наистина да знаеш нещо, което аз да не знам. Това дава на двама ни нещото, наричано синергия. Ако можеш да сдържаш раздразнението си, и двамата може и да научим нещо.

Тя го изгледа отгоре до долу, изопна устни на черта и кимна. Запъти се право към най-близкия град. Жената имаше добро чувство за посока.

Шутът закрачи покрай нея.

— Наясно си, че сме поне на седмица разстояние от цивилизацията. Трябваше ли да го Другозоваваш толкова надалеч посред нищото?

— Бях малко притеснена по време на измъкването си. Имам късмет, че въобще съм тук.

— Късмет? Не знам дали бих казал това.

— Защо?

— Вероятно щеше да ти е по-добре от отвъдната страна, Ясна Колин. Опустошението дойде, а с него и краят на тази земя.

Той я погледна.

— Съжалявам.

— Не съжалявай — рече тя — докато не сме видели колко мога да опазя. Бурята вече е дошла? Паршите са се преобразували?

— Да и не — отвърна Шутът. — Бурята ще удари Шиновар нощес, а после ще си проправи път през страната. Уверен съм, че бурята ще доведе преобразяването.

Ясна се спря на място.

— Не така е ставало в миналото. Научих нещо от отвъдната страна.

— Права си. Този път е различно.

Тя облиза устни, но иначе добре сдържаше притеснението си.

— Ако не става като преди, то тогава всичко, което знам, може би е невярно. Думите на висшите духчета може да са неточни. Сведенията, които търся, може да са безсмислени.

Той кимна.

— Не можем да зависим от древните писания — продължи тя. — А и тъй нареченият бог на хората е измислица. Значи не можем да търсим спасение от небето, но явно не можем и да гледаме в миналото. Къде можем да търсим тогава?

— Толкова си убедена, че няма Бог.

— Всемогъщият е…

— О — прекъсна я Шутът. — Нямам предвид Всемогъщия. Танаваст бе достатъчно мил — веднъж ме почерпи питие — но не беше Бог. Ясна, признавам, че разбирам скептицизма ти, но не съм съгласен с него. Просто смятам, че сме търсили Бог на неправилните места.

— Предполагам, че ще ми кажеш къде според теб трябва да търся.

— Ще намериш Бог там, където ще намериш избавление от тази бъркотия — продължи Шутът. — В сърцата на хората.

— Любопитно — отвърна Ясна. — Смятам, че всъщност мога да се съглася с това, макар вероятно по причини, различни от предполаганото от теб. Може би тази разходка няма да бъде тъй лоша, както се притеснявах.

— Може би — изрече той и погледна към звездите. — Каквото и друго да се каже, светът избра хубава нощ, в която да свърши…

Горният списък е непълна подборка на традиционните ворински символи, свързани с Десетте субстанции. Взети заедно, те дават Двойното око на Всемогъщия, око с две зеници, което представлява сътворяването на растенията и живите същества. То е и основата на формата на пясъчния часовник, която често се асоциира със Сияйните рицари.

Древните учени са включвали и десетте ордена на Сияйните рицари в този списък, наред със самите Вестители, всеки от които в класическата литература се свързва с едно число и една субстанция.

Още не съм сигурна как десетте равнища на Повеляването на пустошта или сродната му Стара магия прилягат на тази схема, ако въобще могат. Изследванията ми показват, че е възможно да съществуват други способности, които са още по-тайни от Повеляването на пустошта. Може би те се отнасят до Старата магия, обаче напоследък подозирам, че са нещо съвсем различно.