Брандън Сандърсън - Сияйни слова

Острието иззвънтя в земята. Отказването от Меча се смяташе за трудна работа, налагаща съсредоточаване и докосване на камъка му. Този обаче се отдели от него мигновено. Можеше да го усети.

— Какво бе значението на последното получено от мен видение? — попита Далинар. — Тазсутрешното, което не дойде с бурята.

ТАЗИ СУТРИН НЕ Е БИЛО ИЗПРАЩАНО ВИДЕНИЕ.

— Било е. Видях светлина и топлина.

ОБИКНОВЕН СЪН. НЕ Е ОТ МЕН, НЕ Е И ОТ БОГОВЕТЕ.

Любопитно. Далинар можеше да се закълне, че изпита същото като при виденията, ако не и по-силно.

ТРЪГВАЙ, ОБВЪРЗВАЩИ , заговори му Отецът на Бурите. ПОВЕДИ СВОЯ ЗАГИВАЩ НАРОД КЪМ ПРОВАЛ. ЗЛОТО УНИЩОЖИ САМИЯ ВСЕМОГЪЩ. ПРЕД НЕГО ТИ СИ НИЩО.

— Всемогъщият е загинал — отговори Далинар. — Ако това е вярно, то тогава и Злото може да бъде убито. Ще намеря начин да го извърша. Виденията споменаваха двубой и защитник. Знаеш ли нещо по въпроса?

Небето отвърна с обикновен гръм. Е, по-нататък щеше да има време за още въпроси.

Далинар слезе от върха на Уритиру и отново се озова на стълбите. Те водеха в стая, голяма почти колкото целия връх на града-кула. Стъклени прозорци я осветяваха ярко. Стъклото нямаше капаци или опора, а част от него гледаше на изток. Далинар не разбираше как издържа на бурите, въпреки че на места се виждаха струйки крем.

Десет къси стълба обрамчваха стаята, а в средата ѝ стърчеше още един.

— Е? — попита Каладин и вдигна поглед от оня, който разглеждаше. Шалан обикаляше около друг; изглеждаше много по-малко изтощена от времето на първото им стъпване в града. Въпреки че дните им в Уритиру бяха трескави, няколко нощи здрав сън се отразиха съвсем добре на всички.

Като отговор на въпроса Далинар извади от джоба си сфера и я вдигна. После вдъхна Светлината на Бурята.

Очакваше усещането за буря вътре в него, както му го бяха описали Каладин и Шалан. Тя го подтикваше да действа, да се движи, да не стои на едно място. Не изпитваше нещо като Вълнението по време на битка — както го очакваше.

Почувства как раните му зарастват по познатия начин. Осъзна, че го е правил и преди. На бойното поле? Сега усещаше ръката си съвсем наред, а порезната рана в страната вече почти не го болеше.

— Ужасно несправедливо е, че успяхте от първия опит — отбеляза Каладин. — На мен ми отне цяла вечност.

— Дадоха ми указания — обясни Далинар, пристъпи в стаята и прибра сферата. — Отецът на Бурите ме нарече Обвързващ.

— Това е името на един от ордените — рече Шалан и опря пръсти на стълба. — Това ни прави трима. Бягащ по вятъра, Обвързващ, Тъкач на светлина.

— Четирима — донесе се глас откъм стълбището. В осветената стая влезе Ренарин. Той ги погледна, после се дръпна.

— Сине? — попита го Далинар.

Ренарин остана в тъмното, свел поглед.

— Без очила… — прошепна Далинар. — Вече не ги носиш. Стори ми се, че опитваш да изглеждаш като воин, но не е това. Светлината на Бурята е излекувала очите ти.

Ренарин кимна.

— И Мечът — продължи Далинар, пристъпи и хвана сина си за рамото. — Чуваш писъци. На арената с теб е станало това . Не можеш да се биеш заради виковете в главата, предизвикани от призоваването на Меча. Защо? Защо не каза нищо?

— Мислех си, че е в мен — прошепна Ренарин. — В моя ум. Глис обаче казва… — Ренарин примигна. — Съзерцаващ истината.

— Съзерцаващ истината? — попита Каладин и погледна Шалан. Тя поклати глава. — Аз бягам по ветровете. Тя тъче светлина. Сиятелният господар Далинар изковава връзки. Ти какво правиш?

Ренарин срещна погледа на Каладин.

— Аз виждам .

— Четири ордена — изрече Далинар и гордо стисна рамото на Ренарин. Бурите да го отнесат, момъкът трепереше. Какво го притесняваше тъй много? Далинар се обърна към останалите. — Сигурно и другите ордени се завръщат. Трябва да намерим ония, които духчетата са избрали. И то бързо, понеже ни е сполетяла Вечната Буря, а тя е по-лоша от предвижданията ни.

— Как така? — попита Шалан.

— Тя ще промени паршите — обясни Далинар. — Отецът на Бурите го потвърди пред мен. Когато тази буря удари, тя ще върне Пустоносните.

— Преизподня — рече Каладин. — Трябва да се върна в Алеткар, в Огнекамък.

Той се насочи към изхода.

— Войнико? — повика го Далинар. — Аз направих всичко според силите си, за да предупредя нашия народ.

— Моите родители са там — възрази Каладин. — И градоначалникът на града ми има парши. Тръгвам.

— Как? — попита го Шалан. — Ще прелетиш цялото разстояние?