Брандън Сандърсън - Сияйни слова

Далинар вдиша дълбоко. Отецът на Бурите му отвърна. Благословен да е, отговори.

— Тогава виденията са били негови — продължи Далинар, — а ти си бил средството за подбиране на ония, които ги получават?

ДА.

— Защо ме избра? — попита Далинар.

НЯМА ЗНАЧЕНИЕ. ТВЪРДЕ БАВЕН БЕШЕ. ПРОВАЛИ СЕ. ВЕЧНАТА БУРЯ Е ТУК И ДУХЧЕТАТА НА ВРАГА СЕ НАСТАНЯВАТ В ДРЕВНИТЕ. СВЪРШЕНО Е. ЗАГУБИХТЕ.

— Каза, че си бил частица от Всемогъщия.

АЗ СЪМ НЕГОВО… ДУХЧЕ, БИ МОГЪЛ ДА КАЖЕШ. НЕ СЪМ ДУШАТА МУ. АЗ СЪМ СЪЗДАДЕНИЯТ ОТ ЧОВЕЦИТЕ СПОМЕН ЗА НЕГО, СЛЕД КАТО ГО НЯМА. ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА БУРИТЕ ИНА БОЖЕСТВЕНОТО. АЗ НЕ СЪМ БОГ. АЗ СЪМ САМО СЯНКА НА ТАКЪВ.

— Ще приема това, което мога да получа.

ТОЙ ИСКАШЕ ДА ВИ НАМЕРЯ, НО ВАШИЯТ РОД НОСЕШЕ САМО СМЪРТ НА МОЯ.

— Какво знаеш за предизвиканата от паршендите буря?

ВЕЧНАТА БУРЯ. ТЯ Е НЕЩО НОВО, НО Е ЗАМИСЛЕНА ОТДАВНА. СЕГА ОБИКАЛЯ СВЕТА И НОСИ СЪС СЕБЕ СИ СВОИТЕ ДУХЧЕТА. ВСЕКИ ОТ ДОКОСНАТИТЕ ОТ НЕЯ ДРЕВНИ ЩЕ ПРИЕМЕ НОВАТА СИ ФОРМА.

— Пустоносни.

ТОВА Е ЕДНА ОТ ДУМИТЕ ЗА ТЯХ.

— Вечната Буря наистина ще дойде отново?

РЕДОВНО КАТО ОБИКНОВЕНИТЕ БУРИ, НО ПО-НАРЯДКО. ВИЕ СТЕ ОБРЕЧЕНИ.

— И тя ще преобрази паршите. Няма ли начин да бъде спряна?

НЯМА.

Далинар затвори очи. От това се страхуваше. Да, войските му бяха победили паршендите, но те бяха само частица от предстоящото. Скоро щеше да се изправи срещу стотици хиляди такива.

В останалите държави не обръщаха внимание. Той успя да говори по далекосъобщителя със самия император на Азир — нов император, понеже Сет беше посетил последния. В Азир, разбира се, нямаше война за наследяването. Изискваше попълването на твърде много книжа.

Новият император покани Далинар да го посети, но очевидно смяташе думите му за бълнуване. Далинар не бе разбрал, че слуховете за лудостта му са достигнали толкова надалеч. Дори и без тях обаче, той подозираше, че предупрежденията му ще бъдат пренебрегнати, тъй като твърденията му бяха безумни. Буря, която духа в обратната посока? Паршите стават Пустоносни?

Само Таравангян от Карбрант — а сега явно и крал на Я Кевед — изглеждаше предразположен да слуша. Вестителите да го благословят — надяваше се да може да донесе мир на онази измъчена земя. Далинар поиска повече сведения как се е добрал до престола; според първите отчети беше станало неочаквано. Ала той беше на власт твърде отскоро, а страната твърде опустошена, за да може да направи много.

Освен това по далекосъобщителя пристигнаха внезапни и неочаквани доклади за бунтове в Колинар. И тук нямаше ясен отговор. Ами дочутото за чума около Чистото езеро? В името на Бурите, всичко стана такава бъркотия.

Трябваше да направи нещо за това. За всичко.

Далинар отново погледна към небето.

— Наредено ми беше да възстановя Сияйните рицари. Ще трябва да стана един от тях, ако аз ще ги водя.

В небето се понесе далечен гръм, макар и да нямаше облаци.

— Животът преди смъртта! — провикна се Далинар. — Силата преди слабостта! Пътят преди целта!

АЗ СЪМ ЧАСТИЦА ОТ САМИЯ ВСЕМОГЪЩ! — ядосано произнесе гласът. — АЗ СЪМ ОТЕЦЪТ НА БУРИТЕ. НЯМА ДА СЕ ОСТАВЯ ДА БЪДА ОБВЪРЗАН ТАКА, ЧЕ ДА МЕ УБИЯТ!

— Имам нужда от теб — продължи Далинар. — Въпреки стореното от теб. Мостовият говореше за положени клетви и за това, че всеки рицарски орден е различен. Първият Идеал е един и същ. След него всеки орден е различен и изисква различни думи.

Гърмът прозвуча отново. Звучеше… като предизвикване. Можеше ли Далинар да тълкува гръмотевиците?

Това беше опасен ход. Далинар се изправяше срещу нещо първично, непознаваемо. Нещо, което умишлено опита да погуби и него, и цялата му войска.

— За щастие — продължи той — знам втората клетва, която трябва да положа. Няма нужда тя да ми бъде казвана. Аз ще обединявам, Отче на Бурите, а няма да разединявам. Аз ще събирам хората.

Гърмът замлъкна. Далинар стоеше сам, гледаше небето и чакаше.

МНОГО ДОБРЕ , най-после отвърна Отецът на Бурите. ТЕЗИ ДУМИ СА ПРИЕТИ.

Далинар се усмихна.

АЗ НЯМА ДА БЪДА ПРОСТО ТВОЙ МЕЧ , предупреди Отецът на Бурите. НЯМА ДА ИДВАМ ПРИ ПОВИКВАНЕ, А И ТИ ТРЯБВА ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ ТОВА… ЧУДОВИЩНО НЕЩО, КОЕТО НОСИШ. ЩЕ БЪДЕШ СИЯЕН БЕЗ МЕЧ И БРОНЯ.

— Ще бъде това, което трябва да бъде — отвърна Далинар и призова Меча си. Щом оръжието се появи, в главата му зазвучаха писъци. Той го захвърли, сякаш беше стрелнала се към него змиорка. Писъците изчезнаха незабавно.