Брандън Сандърсън - Сияйни слова

Садеас изскимтя.

Адолин се понадигна и заби ножа покрай носа на Садеас в очната яма — проби окото като узрял плод и втъкна острието право в мозъка.

Садеас потръпна за миг и около ножа се събра локвичка кръв — Адолин го завъртя, за да бъде сигурен.

Миг по-късно до Садеас се появи Острие — Мечът на баща му. Садеас беше мъртъв.

Адолин отстъпи, за да няма кръв по дрехите, при все че маншетите му вече бяха изцапани. Бурите да го отнесат. Той това ли беше направил? Нима току-що уби един Върховен принц ?

Замаяно гледаше оръжието. И двамата не бяха призовали Остриетата си в боя. Оръжията може и да струваха цяло състояние, но при толкова близък бой щяха да свършат по-малко работа от някой камък.

Мислите му станаха по-ясни. Адолин взе оръжието и се отдалечи. Захвърли Меча през някакъв прозорец и той падна върху една от приличните на сандъче за цветя образувания на долната тераса. Там щеше да е на сигурно място.

След това се усети да отреже маншетите си, да остърже знаците с тебешир от стената със собственото си Острие и да се отдалечи колкото може, преди да намери един от разузнавателните си отряди и да се престори, че през цялото време е бил наблизо.

Най-накрая Далинар разгада ключалката и натисна металната врата в края на стълбището. Тук тя бе поставена на тавана, а стъпалата водеха право към нея.

Вратата отказа да се отвори, въпреки че бе отключена. Той смаза частите ѝ. Защо не се помръдваше?

Кремът, разбира се , досети се той. Той призова Острието си и направи няколко бързи разреза около вратата. Тогава успя да я отвори с усилие. Старата капандура се отвори и го изведе на самия връх на града-кула.

Той се усмихна и прекрачи на покрива. Пет дни проучвания бяха отвели Адолин и Навани в дълбините на града-кула. Далинар обаче се стремеше да достигне върха.

За такава грамадна постройка покривът всъщност бе относително малък и не толкова покрит с крем. Вероятно на такава височина по време на бурите падаше по-малко дъжд, пък и всеки знаеше, че кремът е по-гъст на изток, отколкото на запад.

В името на Бурите, беше нависоко. Ушите му на няколко пъти заглъхнаха, докато се изкачваше към върха с изобретения от Навани фабриал за издигане. Тя говореше за противотежести и свързани скъпоценни камъни, изпълнена с преклонение пред технологията на древните. Той разбираше само, че откритието ѝ му позволи да не изкачва около стотина стълбища.

Пристъпи на ръба и погледна надолу. Под него всеки от пръстените на кулата се разширяваше малко повече от предишния. Шалан е права , рече си той. Това са градини. Всеки от външните пръстени е предназначен за отглеждането на храна. Не знаеше защо източната страна на кулата е равна откъм Произхода. По нея нямаше тераси.

Той се надвеси. Далече, толкова далеч надолу, че му се зави свят, различи десетте стълба, които поддържаха Портите на Обета. Онази за Пустите равнини проблесна и върху нея се появиха много хора. Развяваха знамето на Хатам. С изпратените от учените на Далинар карти, на Хатам и на останалите им отне само около седмица бързо придвижване да достигнат Портата. Войската на Далинар прекоси същото разстояние много внимателно — внимаваха за нападения на паршендите.

Щом погледна стълбовете от това положение, той разпозна, че и в Колинар има такъв. Той образуваше основата, върху която бяха построени дворецът и кралският храм. Шалан предполагаше, че Ясна е опитвала да отвори Портата на Обета там — в бележките ѝ пишеше, че Портите на Обета във всеки град са здраво залостени. Отворена беше единствено Портата в Пустите равнини.

Шалан се надяваше да разбере как да използва останалите, нищо че при сегашните изпитания се оказаха някак си заключени. Ако успееше да ги задейства, светът щеше да стане много, много по-малък. Разбира се, ако от него останеше нещо.

Далинар се обърна и вдигна поглед към небето. Пое дълбоко дъх. Затова беше дошъл на върха.

— Ти изпрати тази буря, за да ни унищожиш! — провикна се той към облаците. — Изпрати я, за да прикриеш в какво се превръщат Шалан и Каладин! Опита да спреш това преди то да е започнало!

Мълчание.

— Защо ми изпращаш видения и ми казваш да се подготвям! — викна Далинар. — А после опитваш да ни унищожиш, когато ги следваме?

ОТ МЕН БЕ ПОИСКАНО ДА ИЗПРАТЯ ВИДЕНИЯТА, КОГАТО ВРЕМЕТО НАСТЪПИ. ВСЕМОГЪЩИЯТ ГО ПОИСКА ОТ МЕН. НЕ МОЖЕХ ДА НЕ СЕ ПОДЧИНЯ, КАКТО НЕ МОГА ДА СЕ ОТКАЖА ДА ПРОИЗВЕЖДАМ ВЕТРОВЕТЕ.