Брандън Сандърсън - Елантрис

— О, верни са. — Сарене остави недоволството от арелонския монарх да унищожи скръбта. — Крал Ядон явно е най-неприятният човек, когото съм срещала. Почти не ми обърна внимание, преди да ме прати, според думите му, да плета или с каквото там се занимават жените. Ако Раоден прилича на баща си, значи е по-добре, че е мъртъв.

Настъпи пауза, преди баща й да отговори.

— Сарене, искаш ли да се прибереш? Мога да анулирам договора, без значение какво ще излезе от споразумението.

Предложението беше изкусително, повече отколкото искаше да признае. Тя помълча.

— Не, татко — поклати глава накрая. — Трябва да остана. Това си беше моя идея и смъртта на Раоден не променя факта, че имаме нужда от този съюз. Пък и ако се върна, ще наруша традицията. И двамата знаем, че Ядон вече ми е баща. Няма да е правилно да ме приемеш обратно.

— Винаги ще ти бъда баща, Ене. Доми да прокълне традициите. Теод е винаги отворен за теб.

— Благодаря, татко — промълви Сарене тихо. — Имах нужда да го чуя. Но все още мисля да остана. Поне засега. Пък и може да е интересно. Имам си цял двор с нови хора за манипулиране.

— Ене… — обади се баща й колебливо. — Този тон ми е познат. Какво си замислила?

— Нищо. Просто има няколко неща, в които искам да си навра носа, преди да се откажа напълно от този брак.

Настъпи пауза, след което баща й се засмя.

— Доми да ги пази. Нямат си представа какво им натресохме. Пощади ги, Леки. Не искам след месец министър Наолен да ми каже, че крал Ядон е постъпил в коратски манастир, а арелонците са те избрали за монарх на негово място.

— Добре — усмихна се вяло Сарене. — Ще му дам поне два месеца.

Баща й отново избухна в характерния си смях, което й подейства по-добре от всичките утешителни думи и съвети.

— Ене, чакай малко — каза й, щом се успокои. — Нека да викна майка ти. И тя искаше да говори с теб. — Той се подсмихна отново. — Направо ще припадне, като й кажа, че вече си успяла да видиш сметката на бедния Раоден.

— Татко! — извика Сарене, но той вече бе тръгнал.

Народът на Арелон не поздрави спасителя си, когато той пристигна. Беше обидно, но не и неочаквано. Жителите на Арелон, особено живеещите в близост до прочутия град Елантрис, бяха известни с безбожното си, дори еретично поведение. Хратен идваше, за да промени това. Имаше три месеца, за да покръсти цялото кралство, иначе Светият Джадет, Господар на сътворението, щеше да ги унищожи. Най-сетне бе дошло време Арелон да приеме истините на деретската религия.

Хратен слезе по трапа. Отвъд кейовете, на които кипеше непрестанна товаро-разтоварна дейност, се простираше град Кае. Малко по-натам Хратен виждаше извисяващите се каменни стени на древния Елантрис. От другата страна на Кае, вляво, земята се издигаше във възвишения, които преминаваха в планините Датреки. Зад гърба му пък беше океанът.

Хратен не беше особено впечатлен. В предишните векове около Елантрис имаше четири градчета, но сега бе останал само Кае, настоящата столица. Градът беше твърде неорганизиран и разпрострян, за да бъде добре защитен. Единствената фортификация бе стена, висока пет стъпки, която само маркираше границите му.

Отстъплението в Елантрис щеше да е трудно и не особено ефективно. Сградите на Кае щяха да предоставят чудесно прикритие за настъпваща армия, а някои от тях буквално се допираха до стените на Елантрис. Арелонците не бяха нация, привикнала към война. Въпреки това от всички кралства на континента Сикла, или Опелон, както го наричаха местните, само Арелон бе избегнал поглъщането от Фьорденската империя. Разбира се, това бе нещо, което Хратен възнамеряваше да промени скоро.

Хратен се отдалечи от кораба. Присъствието му предизвика доста вълнение в тълпата. Хамалите спираха работа и го гледаха с явно учудване. Разговорите секваха, щом хората го зърнеха. Хратен не забавяше ход, но нямаше затруднения, защото народът се дърпаше бързо от пътя му. Може би заради очите му, но по-вероятно заради доспехите. Кървавочервената, сияеща кована броня на имперски върховен жрец беше застрашителна гледка, дори за привикналите.

Започваше да се чуди дали ще трябва сам да търси деретския храм в града, когато зърна червена фигура да си пробива път през тълпата. Скоро се появи набит, оплешивяващ мъж в червена деретска роба.

— Милорд Хратен! — подвикна той.

Хратен спря и позволи на Фьон, главния артет на Кае, да се приближи. Мъжът изпухтя и обърса челото си с копринена кърпичка.