Брандън Сандърсън - Елантрис

— Срещнах един деретски жрец преди дванайсет години в Дуладел. Той ме обърна във вярата. Даде ми книгите „До-Кесег“ и „До-Дерет“, прочетох ги за една нощ. Той ме изпрати в Арелон, за да помагам с покръстването на сънародниците ми. Установих се в Рейн. Проповядвах там седем години, докато не чух, че се строи храм в Кае. Превъзмогнах ненавистта си към елантрисците, тъй като знаех, че Джадет ги е наказал с вечно проклятие, и дойдох тук, за да се присъединя към фьорденските си братя. Доведох последователите си с мен. Половината вярващи в Кае са от Рейн. Фьон беше впечатлен от старанието ми. Той ме въздигна в ранг артет и позволи да продължа с проповедите си.

Хратен потърка брадичка и изгледа арелонския жрец.

— Знаеш, че артет Фьон е постъпил грешно.

— Да, милорд. Един артет не може да издига други до собствения си сан. Когато говоря с хората, не казвам, че съм деретски жрец, а само учител.

Тонът му намекваше, че е много добър учител.

— Какво мислиш за артет Фьон? — попита Хратен.

— Беше недисциплиниран глупак, милорд. Мързелът му възпираше растежа на царството на Джадет в Арелон и се подиграваше с нашата религия.

Хратен се усмихна. Дилаф не беше от избраната раса, но очевидно разбираше доктрината и културата на вярата им. Но пък стремежът му можеше да е опасен. Дивото напрежение в очите му беше почти неконтролируемо. Трябваше да го наблюдава отблизо или да се отърве от него.

— Изглежда, че артет Фьон е постъпил поне веднъж правилно, макар да не е разполагал с нужните права — отсъди Хратен. Очите на Дилаф заблестяха още повече. — Произвеждам те официално в артет, Дилаф.

Мъжът се поклони, докосвайки земята с чело. Маниерите му бяха перфектно фьорденски, а и Хратен не беше чувал чужденец да говори толкова чисто светия език. Можеше наистина да се окаже полезен. Все пак обичайното оплакване срещу Шу-Дерет бе, че фаворизира само фьорденците. Един арелонски жрец можеше да демонстрира, че всички са еднакво добре дошли при Джадет. Е, разбира се, фьорденците бяха по-добре дошли от останалите.

Хратен се поздрави, че е създал толкова полезен инструмент, напълно доволен до мига, в който Дилаф не вдигна очи. Страстта бе още там, но имаше и още нещо. Амбиция. Хратен се намръщи леко, чудейки се дали не е бил манипулиран.

Можеше да направи само едно.

— Артет, заклел ли си се като нечий одив?

Изненада. Дилаф се опули и в очите му пробяга несигурност.

— Не, милорд.

— Добре. Значи ще те направя мой.

— Милорд… аз, разбира се, съм ваш покорен слуга.

— Нещо повече от това, артет. Ти ще си мой одив, а аз твой хроден. Ще ми принадлежиш телом и духом. Ако следваш Джадет, ще го следваш чрез мен. Щом служиш на вирн, служиш на мен. Каквото мислиш, правиш, казваш, ще е по мое указание. Ясно ли е?

В очите на Дилаф се разгоря огън.

— Да — изсъска той. Страстта не му позволяваше да откаже подобно предложение. Ниският му ранг на артет щеше да остане непроменен, но като одив на гьорн щеше да увеличи неизмерно могъществото и уважението си. Щеше да бъде роб на Хратен, но това щеше да го издигне още повече. Най-нормалното фьорденско нещо. Амбицията беше втората емоция, която Джадет приемаше с готовност, след отдаването.

— Добре — каза Хратен. — Първата ти заповед е да проследиш Фьон. След малко трябва да се качи на кораб към Фьорден. Искам да се увериш, че ще го направи. Ако реши да се измъкне по някаква причина, трябва да го убиеш.

— Да, гьорн. — Дилаф излезе от стаята. Най-сетне имаше цел за ентусиазма му. Хратен просто трябваше да го държи насочен в правилната посока.

Хратен поседя за миг след излизането на арелонеца, после тръсна глава и се върна към бюрото. Свитъкът все още лежеше на мястото, където бе паднал от недостойните ръце на Фьон. Хратен го вдигна с усмивка и почит. Не беше от хората, които държаха на вещите. Имаше много по-големи цели от трупането на безполезни вехтории. Но понякога попадаше на толкова уникални неща, че се наслаждаваше на простия факт, че са негово притежание. Човек не държеше такива предмети заради ползата или за да впечатлява останалите, а защото беше привилегия. Свитъкът беше нещо такова.

Беше изписан пред него, лично от ръката на вирн. Откровение от самия Джадет. Свето писание, само за един човек. Малцина виждаха наместника на Джадет, а дори за гьорните беше рядкост да присъстват на лична аудиенция. Да получиш заповеди от неговата ръка… Това беше невероятно преживяване.

Хратен отново погледна светото писание, въпреки че отдавна бе наизустил всички подробности.