Брандън Сандърсън - Елантрис

— Убит ли, милейди? — Аше прозвуча неодобрително и примигна за момент. — Кой би сторил подобно нещо?

— Не знам, но… има нещо странно около смъртта му. Виж кралицата например. Не изглеждаше отчаяна, докато говорехме. Човек би предположил, че ще е поне малко наскърбена, след като синът й е умрял вчера.

— За това си има просто обяснение. Кралица Ешен не е майка на принц Раоден. Той е син на първата жена на Ядон, която е починала преди дванайсет години.

— Кога се е оженил за нея?

— След реод. Няколко месеца след като взе престола.

Сарене се намръщи.

— Все още съм подозрителна — реши тя и посегна несръчно да закопчае роклята. След това се огледа критично в огледалото. — Е, поне ми става, макар че изглеждам бледа. Боях се, че ще ми стигне до коленете. Арелонските жени са неестествено ниски.

— Щом казвате, милейди — отвърна Аше.

И двамата знаеха, че на арелонските жени им нямаше нищо. Дори в Теод Сарене беше с една глава по-висока от нормалното. Баща й я наричаше Леки, като тънката летва, която маркираше голлинията на любимия му спорт. Въпреки че бе понаедряла със съзряването си, тя си оставаше неоспоримо дългуреста.

— Милейди — прекъсна размишленията й Аше.

— Да, Аше?

— Баща ви очаква да говори с вас. Мисля, че заслужава да научи новините.

Сарене кимна, потискайки въздишката си, а Аше започна да пулсира с ярка светлина. След малко кълбото се разтопи и оформи глава. Крал Евънтео от Теод.

— Ене? — Устните на светещата глава се раздвижиха. Баща й беше едър мъж с овално лице с двойна брадичка.

— Да, татко. Тук съм. — Баща й стоеше пред подобен сеон, вероятно Дио, който се бе преобразил в светеща проекция на нейната глава.

— Нервна ли си преди сватбата? — попита нетърпеливо Евънтео.

— Ами… за сватбата… — започна бавно тя. — По-добре отмени посещението си следващата седмица. Няма за какво да идваш.

— Какво?

Аше беше прав, баща й не се засмя, като научи, че Раоден е мъртъв. Вместо това светещото лице се разтревожи и гласът му стана загрижен. Притесненията му нараснаха, след като Сарене обясни, че смъртта я обвързва колкото и истинската сватба.

— О, Ене, съжалявам. Знам колко много очакваше от този брак.

— Глупости, татко. — Евънтео я познаваше твърде добре. — Дори не съм виждала мъжа. Как да имам очаквания?

— Не си го срещала — поправи я баща й с успокояващ тон, — но сте си говорили чрез сеони, а и изчете всичките му писма. Познавам те, Ене. Ти си романтичка. Нямаше да се съгласиш, ако не беше убедена, че може да обикнеш Раоден.

В думите му имаше истина и Сарене отново се почувства самотна. Беше изкарала пътуването през морето Фьорден с нервност, породена от очакванията и колебанията за срещата с бъдещия си съпруг. Разбира се, с повече очаквания, отколкото колебания.

Беше пътувала извън Теод много пъти, но винаги с придружители. Този път бе дошла сама, преди сватбената делегация, за да изненада Раоден. Беше изчела писмата му толкова пъти, та имаше чувството, че вече го познава. Образът, който си бе изградила, бе на сложна и чувствителна личност, с която нямаше търпение да се срещне.

А вече не можеше. Чувстваше се не само самотна, а и отхвърлена. Нежелана. През всичките тези години търпеливият й баща не знаеше, че мъжете в родината й я избягват. Повечето бяха притеснени от прямия й и дори арогантен характер. Най-сетне бе открила мъж, който желаеше да я приеме, и Доми й го беше отмъкнал в последния момент.

Сарене се поддаде на емоциите, които сдържаше с всички сили след слизането от кораба. Беше доволна, че сеонът предаваше само чертите й, защото щеше да се ужаси, ако баща й можеше да види сълзите по бузите й.

— Това е глупаво, татко. Беше просто политически брак и всички го знаехме. Сега страните ни имат не само общ език. Кралските династии са сродени.

— О, скъпа… — прошепна баща й. — Малката ми Сарене. Толкова се надявах, че нещата ще се получат. Не знаеш как се молехме с майка ти да намериш щастие там. Идос Доми! Не трябваше да се съгласяваме.

— Щях да те накарам, татко. Имаме твърде голяма нужда от съюз с Арелон. Флотът ни не може да удържи безкрайно дълго Фьорден от бреговете ни. Вирн вече командва цялата сворденска флота.

— Малката Сарене вече е пораснала — изтъкна баща й през сеонната връзка.

— Пораснала и омъжена за труп. — Сарене се засмя леко. — Може и да е за добро. Не мисля, че принц Раоден щеше да отговаря на представите ми. Трябва да видиш баща му.

— Чувал съм слухове. Надявах се да не са верни.