Брандън Сандърсън - Елантрис

— Ела, дете — повика я с писклив гласец. — Да не губим времето на краля.

Сарене й позволи да я изведе през една от страничните врати.

— Милостиви Доми — промърмори тя на себе си. — В какво се забърках?

— Много ще ти хареса, когато розите цъфнат. Накарах градинарите да ги засадят, така че ще можеш да ги миришеш, без дори да се навеждаш от прозореца. Поне да не бяха толкова големи.

— Розите ли? — намръщи се объркано Сарене.

— Не, скъпа — продължи кралицата, без да си поема дъх. — Прозорците. Няма да повярваш колко ярко блести слънцето сутрин. Накарах ги, градинарите де, да ми намерят оранжеви, защото обожавам оранжево, но досега са донесли само бледожълти. Казах им, че ако исках жълто, щях да ги накарам да садят абертини. Трябваше да видиш как се извиняваха. Сигурна съм, че догодина ще ми намерят и оранжеви. Не мислиш ли, че ще е прекрасно, скъпа? Разбира се, прозорците са си твърде големи. Може пък да ги накарам да зазидат един-два.

Сарене кимна, смаяна от кралицата, не от разговора. Преди мислеше, че лекторите в академията на баща й са майстори в това да не казват нищо с максимално много думи, но Ешен ги слагаше в джоба си. Кралицата скачаше от тема на тема като пърхаща пеперуда, но никога не се задържаше достатъчно, за да се получи диалог. Всяка тема имаше потенциал за интересен разговор, но тя не оставяше достатъчно време на Сарене да вмъкне дори кратка реплика.

Принцесата си пое дъх, за да се успокои, и призова търпението си. Не можеше да вини кралицата за държанието й. Всички характери бях дар от Доми. Кралицата беше чаровна по собствения си глуповат начин. За съжаление след запознанството с кралската двойка Сарене започваше да подозира, че ще й е трудно да си намери политически съюзници в Арелон.

Още нещо я притесняваше. Нещо в държанието на Ешен. Никой не говореше толкова много, колкото кралицата. Тя не млъкваше и за миг. Сякаш жената се чувстваше неудобно около Сарене. Внезапно принцесата осъзна какво става. Ешен говореше по всяка възможна тема, освен най-важната — смъртта на принца. Сарене присви очи с подозрение. Не можеше да е сигурна заради леконравния характер на кралицата, но тя се държеше прекалено весело за жена, загубила сина си.

— Ето стаята ти, скъпа. Разопаковахме ти нещата и добавихме още. Имаш дрехи във всички цветове, даже жълто, макар че не мога да си представя защо ще го носиш. Ужасен цвят. Не че косата ти е ужасна, разбира се. Не, русото не е като жълтото. Както и конят не е зеленчук. Още нямаме кон за теб, но може да ползваш всеки от кралската конюшня. Имаме много добри животни, ще видиш. Дуладел е прекрасен по това време на годината.

— Разбира се — отвърна Сарене и огледа стаята. Беше малка, но отговаряше на вкуса й. Твърде обширното пространство можеше да е също толкова потискащо, колкото и теснотията.

— Така, ще имаш нужда от тези, скъпа. — Ешен посочи купчина дрехи, които не висяха на закачалки като останалите, сякаш бяха доставени по-късно. Всичките рокли имаха един и същ цвят.

— Черно? — попита Сарене.

— Разбира се. Ти… ти си… — Ешен се запъна.

— В траур — осъзна Сарене. Тя тропна с крак раздразнено. Черното не беше от любимите й цветове.

Ешен кимна.

— Можеш да облечеш някоя от тях на погребението довечера. Службата ще е чудесна. Аз се погрижих. — Сетне отново заговори за любимите си цветя, след което премина на неприязънта си към фьорденската кухня. Сарене я избута нежно, но твърдо към вратата, докато кимаше учтиво. Щом стигнаха до коридора, се оправда, че е уморена от пътуването, и затвори вратата, прекъсвайки дрънкането на кралицата.

— Това ще ми писне твърде бързо — промърмори си Сарене.

— Кралицата наистина има рядък талант за разговори, милейди — съгласи се дълбок глас.

— Какво откри? — попита Сарене и започна да преглежда черните рокли, докато Аше влиташе през отворения прозорец.

— Не намерих толкова много сеони, колкото очаквах. Помня, че едно време градът гъмжеше от нас.

— И аз го забелязах. — Сарене вдигна една рокля пред огледалото, но поклати глава и я остави. — Явно нещата тук вече са различни.

— Така е. Съгласно инструкциите ви, разпитах останалите сеони какво знаят за ненавременната кончина на принца. За съжаление те не искаха да обсъждат събитието. Смятат, че е твърде злощастно принцът да умре тъкмо преди сватбата.

— Особено за него — измърмори Сарене и се съблече, за да изпробва една рокля. — Аше, става нещо странно. Мисля си, че принцът може да е убит.