Ишбел Бий - Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат

Тя оглежда останалите гости и те започват да гърмят като тапи от шампанско. Отхвърчат глави.

Това е особено забавно.

Орелът кръжи в залата.

Смърт гледа, а аз се смея. Оставям Мирър на стола на баща ми. Кръвта е изпълнила залата. Качвам се на масата на пиршеството и се смея на труповете.

Изведнъж всичко утихва. Мирър гали главата на орела, сякаш са любовници. Свърши се. Кралството ми беше върнато. Чувам как зад мен господин Фингърс блъска по огледалото и му помахвам. Дамата и орелът се отправят навън. Мирър се приближава към Смърт.

– Благодаря – казва тя.

– За мен беше удоволствие – отговаря той и тя се обръща към мен.

– Господин Лъвхарт. Вие сте един проклет, прекрасен герой.

Обръща се и излиза от царството ми.

Сбогом, мадам Мирър. Ако се вгледам във вас прекалено дълго, виждам лицето си. Виждам цвета на очите си.

– Елате ми на гости някой път – извиквам и подритвам една откъсната глава от масата. Поглеждам надолу към Смърт, който е заобиколен от парчета от трупове.

– Заповядайте, почерпете се.

И се почерпва.

– Сладките с конфитюр са отлични – казва Смърт.

Отново сме в Кайро, при бащата на Голиат. Седим на сянка, пием кафе и ядем меденки, а слънцето отвън е лимоновогорещо.

Бащата на Голиат ми направи подарък. Книга с приказки на Братя Грим с ръчно нарисувани илюстрации. Тъмни и красиви. Деца се крият в горите, вълчи очи надничат измежду дърветата, водни цветя, носещи се лениво по потока, и къщи от сладки. Всичко в ръцете ми. Всичко в ръцете ми.

В Египет се чувствам в безопасност. Чувствам се все едно съм у дома. Разкопките на гробницата на принцесата вече приключиха. Отидохме да я видим; толкова месеци труд, но бащата на Голиат беше възстановил и разкрил толкова много красота. Над покрива на гробницата и има малки звездички; саркофагът е направен от злато с тюркоази. Погалвам го с ръка – хладен и познат е. Защо тук се чувствам толкова удобно? Опитвам се да си представя каква е била принцесата. Била ли е красива? Била ли е изпълнена с дълбока магия? Бащата на Голиат ни казва, че е имала собствен храм и стотици жреци. Започнал е да разкрива храма – новия му проект. Не ми е позволено да посещавам разкопките там, защото е опасно – части от храма се държат от дървени греди и Голиат се тревожи за мен и за бебето, затова трябва да почакам. Трябва да почакам, докато видя храма ѝ.

Пристига телеграма за мен. Има нарисувано голямо червено сърце.

Скъпа госпожице Мирър,

Исках да ви кажа колко ужасно съжалявам, че замалко да ви изядат в дома ми. Много си мислех за вас. Господин Фингърс също си мисли за вас; още е в плен на огледалото и няма да го пусна. Лош татко! Мисля, че без вас ми е скучно; ако имах слуги, щях да им хвърля един хубав бой. Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха

Решавам да изпратя на господин Лъвхарт снимка от разкопките на гробницата на принцесата. Оглеждам купищата фотографии и скици на бащата на Голиат. Има скици на съдовете – с жаби, прескачащи вода, с морски кончета, стрелкащи се над тръстиките, и един крокодил, лениво спящ на слънцето. Има снимки на стените на гробницата и – една изобразява луната, извисена над Нил, докато черни кучета са приковали погледи в нея и вият. Друга показва червените цветя, изливащи се от устата на принцесата, бълвани като пламъци. След това разглеждам снимки на хората, които разкопават гробниците, мъже с лопати и фенери. Пот, прах и машини. Една на бащата на Голиат с грейнали, любознателни очи и голяма, сияйна усмивка, когато е намерил входа на гробницата. На друга се вижда как разгадава йероглифите по стената на гробницата, които изобразяват жаби, които скачат нагоре и се превръщат в звезди. Тогава най-отдолу в купчината виждам снимка на саркофага на принцесата, до който са застанали бащата на Голиат и един друг човек. Този по-възрастен мъж има чисто бяла коса и лице на дупки като луната. В ръцете си държи малък съд. С бащата на Голиат са си стиснали ръцете. Отдолу е написано името Тъмбълти. Това е снимката, която избирам да изпратя на господин Лъвхарт и не съм сигурна защо съм я избрала.

Скъпи господин Лъвхарт,

Прощавам ви. Моля, дръжте господин Фингърс в огледалото. Махайте му често и му пращайте най-сърдечните ми поздрави. Изпращам Ви тази снимка от гробницата на принцесата. На нея има човек на име Тъмбълти и по някаква причина си мисля, че сигурно го познавате.

Не мисля, че някога пак ще се срещнем, господин Лъвхарт, затова ви пожелавам да намерите щастието.