Приказка Мардахай - Татска приказка (Татска приказка)

Ще ви разкажа за един сиромах. Той имал три деца — едно от друго по-малки, а в къщи нямал нищо. Веднъж, когато на сиромаха му оставали само малко трици, той казал на жена си:

— Ще ида на печалба. Остана ли жив — ще се върна и ще прегърна пак децата си, а пък ако загина, значи такава е съдбата. А ти опечи питки от триците и нахрани децата.

Жената опекла тричени питки, дала една част на мъжа си за път, а другата част оставила за децата. Сиромахът прегърнал жена си, целунал децата и излязъл от къщи.

Скоро вече крачел по пътя за град Дербент. Сиромахът бил облечен с окъсан халат, ходел без шапка, бос, а времето било хладно като през месец декември.

Дълго ли вървял сиромахът, кратко ли, но ето че стигнал до дербентската крепост. Блъснал чугунените порти, но те били замръзнали и не се отворили. Тогава сиромахът тръгнал надолу към махалите.

По онова време в Дербент живеел един богаташ, беят Абдула, и сиромахът случайно спрял пред неговия дом. Гледа сиромахът: седи на балкона Абдула с жена си, пред тях шишета с ракия и вино, а от овнешкия пилаф се вдигат облаци пара. Ама какво да ви разправям: всичко, което било нужно на стопанина, слугите били турили на масата. Гледа сиромахът всичко това и си преглъща слюнките. Много му се дояло. Извадил тричената си питка и задъвкал с такава наслада, сякаш не яде питка, а козунак от трапезата на Абдула.

И как пък се случило — Абдула погледнал и видял сиромаха. Повикал беят жена си и й казал:

— Виждаш ли този бос човек? Ако поискам, ще го убия. От тези парцаливци трябва да се пазим.

И Абдула заповядал на слугите си да доведат сиромаха в дома му. Речено-сторено, довели сиромаха при Абдула бей.

— Защо ходиш бос в такъв студ? — попитал беят.

— У дома три момченца стоят гладни и премръзнали, а аз тръгнах да търся помощ от такива като теб, почтени господарю — отговорил сиромахът и се поклонил на Абдула.

— Моля само да не се докосваш до мен, миришеш на мръсно — казал беят. — Аз мога да ти предложа нещо. Ще идеш при морето и ще нагазиш до шия във водата. Ако успееш да изкараш до утре във водата и останеш жив, ще ти дам сто жълтици. Ако пък умреш — значи, ще умреш. Съгласен ли си?

Мислил, мислил сиромахът и се съгласил.

— Добре — казал той, — съгласен съм, но дай да сключим договор. Ако остана жив, ще ми дадеш сто жълтици.

Написали договор, потвърдили го с подписите си и се разделили.

Бейските слуги повели сиромаха към морето, студът лют, краката му лепнат в снега, а сиромахът върви бос и гологлав. Върви и мисли: „А може и да оживея. Ще взема тогава стоте жълтици, ще си ида в къщи и всичко ще купя на децата.“

Най-сетне стигнали на брега и слугите казали на сиромаха:

— Влизай във водата!

Сиромахът се съблякъл и нагазил до шия в студената вода. А бейските слуги тичали по брега, блъскали се един друг, за да се стоплят. Абдула им забранил да палят огън — току-виж сиромахът се стоплил от него. След това слугите започнали да пият ракия, ала и това не им помагало. Но дори и да са мръзнели те, то какво е било пък на сиромаха в ледената вода! Подскачал от крак на крак, търкал си тялото и викал „Ох! Ох!“ Бавно се точило времето за него. На разсъмване сиромахът толкова се вкочанясал, че малко му оставало да умре. Близо до това място живеел един рибар. Сутринта, още в тъмно, жена му станала и запалила в стаята газена лампа. Къщата се виждала от морето и сиромахът забелязал снопчето светлина през прозореца. Протегнал длани към лъча и възкликнал:

— Огънче!

Бейските слуги видели това и попитали:

— Какво правиш?

А сиромахът отвърнал:

— Грея се!

Слугите искали да се посмеят над глупостта на сиромаха, но не можели: студът им сковал устните.

В това време започнало да се развиделява. Зарадвал се сиромахът и попитал слугите:

— Може ли да изляза?

Те казали:

— Не, постой още малко. Когато съвсем се развидели, тогава ще излезеш, а иначе беят ще се разсърди.

На края станало съвсем светло и слугите разрешили на сиромаха да излезе на брега. Излязъл сиромахът от водата и тялото му веднага се покрило с лед. Тогава той наметнал окъсания си халат и се понесъл към дома на Абдула бей. Почукал сиромахът на прозореца и зачакал. Абдула по това време закусвал. Чул чукането, повикал един слуга и рекъл:

— Иди виж кой е. Ако е облечен хубаво — пусни го, ако е дрипльо — изпъди го.

Речено-сторено. Излязъл слугата до портата и попитал: