Девойката-сираче
Татска приказка
Бащата и майката на три девойки умрели. Трудно живеели девойките при чичо си. Вършели тежка работа, а получавали само натяквания. Никога не се наяждали до насита. Слънцето ги топлело вместо дрехи, чакълестата земя им била за цървули, купчина слама — за постеля. Така живеели.
Колко време изкарали, не се знае, а след това най-голямата сестра избягала оттук. Постъпила слугиня при един хан само за прехраната. Животът й не бил по-добър, но все пак била сита.
Пасла телетата. Веднъж ги подкарала на паша и те се пръснали по мерата. Опитвала се да ги събере, но те не я слушали, а едно теленце избягало далеч и тя не могла да го върне. Тичала с плач насам-натам след него. Внезапно пред нея се появила една коза и я попитала:
— Защо плачеш? От твоя плач потреперват планините, от жалост към теб се събарят горите и скалите? Защо плачеш?
Тя й разказала всичко за себе си. Козата размърдала левия си рог и оттам се посипали най-хубави премени. Девойката се пременила с тях, благодарила на козата и се върнала с телетата в къщи.
Когато ханската дъщеря научила, започнала да плаче, а сетне също отишла при козата и казала:
— И аз искам премени.
Козата размърдала десния си рог и оттам право пред девойката паднала черна златоглава змия. Ханската дъщеря се прибрала в къщи със сълзи и се оплакала на баща си. Бащата отишъл при козата убил я и я донесъл в къщи. Семейството на хана яло месото й, а девойката сираче, уж че почиства, събирала костите, и ги трупала на едно място. Изяли козата, а девойката скрила всички кости под едно дърво на речния бряг.
На другия ден дошла тук и козата я посрещнала седем пъти по-здрава от по-рано. Размърдала рога и оттам се изсипали още по-прекрасни премени за девойката. Тя се върнала в къщи, пременена с тях.
Ханът научил за всичко и заповядал да хвърлят девойката в реката. Там я хванали водните духове и я прехвърлили на един човек, който имал власт на този свят. Той я завел при хана и започнал да разпитва:
— Защо си заповядал да хвърлят тази девойка в реката?
Ханът заизвъртал:
— Тя не беше без грях, затова заповядах да я удавят.
Тогава човекът вдигнал хана и го хвърлил в реката, където водните духове го изяли.
А девойката-сираче се върнала с козата при сестрите си. Когато козата мърдала левия си рог, те получавали премени; ако пък мърдала десния рог, пред тях се появявали всякакви вкусни ястия.
Те се отделили от чичо си и си живели здрави и щастливи.
© 1976 Иван Троянски, превод от руски
Сканиране: Boman, 2010
Редакция: Alegria, 2010
Издание:
Кавказки народни приказки
Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976
Редактор: Панко Анчев
Художник: Иван Кенаров
Худ. редактор: Стоимен Стоилов
Техн. редактор: Георги Петров
Коректор: Маргарита Георгиева
Приказките са подбрани от следните издания:
Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973
Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974
Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974
Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971
И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15456]
Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00