Приказка юнака - Грузинска приказка (Грузинска приказка)

Дали е било, дали не е било — живял един сиромах. Нищичко си нямал — нито къща, нито нива. Какво да прави? Отишъл в гората, оплел си колиба от пръти и се заселил в нея.

Събере едно въже сух вършинак, занесе го в града, продаде го, купи си хляб — така се прехранвал.

Запътил се веднъж за града, занесъл дърва.

Продал ги, купил хляб, мушнал го в пазва, тръгнал си. Студено му е, свива се, едва се влачи към колибата си.

А пътят му минава покрай царския дворец. Забелязала го царската дъщеря и казва на баща си:

— Гледай, татко, един дявол минава.

Погледнал бащата, вижда — не минава дявол, а беден човек; разсърдил се на дъщеря си:

— Никакъв дявол не е, а човек!

— Не, какъв ти човек — и черен, и окъсан — казва дъщерята, — дявол е, дявол!

Подели спор бащата и дъщерята. Бащата се разсърдил, крещи:

— Щом е така, веднага се омъжи за него, иначе ще ти откъсна главата.

Тя се уплашила и вместо да умре, решила да се омъжи за сиромаха. Вързала това-онова в кърпа, затекла се подире му, вика:

— Почакай, човече.

Сиромахът се обърнал, не повярвал, че такава хубавица му вика, върви си и не поглежда повече назад.

Влязъл сиромахът в колибата си, влязла и тя след него. Сиромахът пита:

— Защо дойде тук?

Тя рекла:

— Защото трябва да се ожениш за мен.

Сиромахът се разтреперал — защо му е такава жена, как ще я храни — и казва:

— Нали виждаш как живея: продам съчки и си купя комат хляб, а теб с какво ще те храня?

А тя:

— Не бой се, аз ще храня и себе си, и теб.

Сетне добавила:

— Ето ти една кърпа, струва петстотин рубли, цената е втъкана на нея. Вземи я, занеси я на панаира, щом се загледа някой в нея — кажи: цената е втъкана; продай я и донеси парите.

Взел кърпата сиромахът и я занесъл на панаира. Един търговец попитал за цената. Сиромахът му дума:

— Цената е на нея.

Кърпата се харесала на търговеца.

— Да вървим, в къщи ще ти наброя парите — казва той.

Завел сиромаха в къщи, наброил му петстотин рубли, нагостил го и го изпратил. Сиромахът донесъл парите в къщи.

Жена му изтъкала друга кърпа и на нея изписала същата цена; дала я на мъжа си и рекла:

— Занеси и нея на пазара.

Тръгнал, занесъл я. Разнася кърпата, разнася я, но все не може да я продаде. Един човек попитал за цената.

— Пари нямам — казва той, — но ако искаш, ще ти кажа за нея три думи.

— Не — вика сиромахът, — за думи не я продавам, — взел кърпата и я занесъл в къщи.

Жена му пита:

— Никой ли не искаше да я купи?

— Не, един човек я искаше за три думи, ала аз не я дадох — казва мъжът.

Жената се ядосала:

— Тръгвай още сега, намери човека и му дай кърпата за трите думи.

Отишъл пак на панаира. Търсил човека, търсил го, намерил го и му казва:

— Ще ти дам кърпата за трите думи.

— Да вървим — рекъл човекът.

Завел го в къщи и казал:

— Първо — не говори нищо, без да помислиш, а помисли и тогава кажи. Второ — ако ти наприказват срещу някого, каквото и да ти кажат, дори, че иска да те убие, не се втурвай да убиваш този човек, а най-напред хубавичко проучи дали е истина. Трето — ако си при река и дойде при теб човек да те попита има ли брод, а ти на бърза ръка кажеш — май че има, върви, и той тръгне и потъне, — това не е хубаво; трябва да кажеш — не зная, братко, провери сам. Ето моите три думи.

Сетне надарил сиромаха и го изпратил.

Прибрал се сиромахът в къщи, разказал думите на жена си. Жената рекла:

— Запомни всичко, ще ти послужи. А сега ще е добре да идеш някъде на работа. Ще спечелиш пари — ще ги донесеш, ще купим чифт волове и ще заживеем като хората.

Тръгнал сиромахът, отива към града. На пътя среща трима търговци.

— Здрасти — казват търговците.

— Здрасти — отвръща сиромахът.

— Ще ни станеш ли ратай?

— Защо не, ще ви стана.

— Колко искаш за една година?

— Шестдесет рубли.

Търговците му дали пари за цяла година напред.

— Ето, изпрати ги у вас.

Сиромахът взел парите и ги изпратил по един земляк в къщи, а сам тръгнал с търговиите. Три дни и три нощи вървели, никъде вода не видели.

Излезли на една планинска пътека, а оттатък планината, в една клисура, имало вода. Търговците дали една стомна на ратая си и казали:

— В клисурата има вода, донеси.

На смърт го изпратили, за една стомна вода сиромахът трябвало да загине. Приближил се до водата, гледа — един юнак-хубавец, въоръжен до зъби, си играе с една жаба, забавлява се.