За жени - Грузинска приказка (Грузинска приказка)

Дали е било, дали не е било — живели трима братя. И тримата били ловци. Всеки ден ходят на лов, с това се прехранват.

Дошло време — оженили се и тримата и си живеят.

Ама двете по-големи булки си намерили приятелчета-змейове. Отидат братята на лов, а жените пуснат змейовете при себе си и се веселят. Само най-младата булка седи сама в ъгъла, плаче.

Когато братята трябва да се приберат от лов, змейовете си отиват, а неверните жени посрещат мъжете си, целуват ги, милват ги. Само най-младата булка стои тъжна и не милва мъжа си.

Гледал, гледал жена си най-малкият брат и казва:

— Защо стоиш като сърдита кукумявка и не изричаш ласкава дума? Виж как моите були обичат и милват мъжете си. Защо си толкова тъжна, каква е тази скръб у теб?

Жената отвръща:

— Утре, като тръгнеш на лов, измисли нещо, изостани от братята си и се върни в къщи, ще научиш каква ми е скръбта.

На другия ден, като тръгнали братята на лов и изминали половината път, най-малкият изостанал, обърнал се и поел към къщи.

Влиза, по-големите булки седнали, прегръщат се със змейовете, целуват се, а младата седи сама в ъгъла и плаче.

На врага ти да не се случва това, което станало с най-малкия брат. Сякаш стреляли с пушка срещу него. Хвърлил се навън и избягал. Неверните жени се уплашили, крещят, скубят си косите.

— Вървете — казват на змейовете, — убийте го, иначе всички ни ще погуби.

Змейовете тръгнали.

А в тази страна живеела една стара магьосница. Отишли змейовете при нея и казват:

— Да знаеш, бабо, не сториш ли нещо на еди-кой си ловец и не ни ли избавиш от него — или ти ще умреш, или ние!

Бабичката имала една каца. Щом се пъхне в кацата — където й заповяда, веднага я понася.

Влязла магьосницата в кацата си, заповядала:

— Хайде, кацо, носи ме при царя!

Царят вече седем месеца боледувал, хиляди баячи и доктори го лекуват. Всякакви лекарства му надавали и все не могат да го излекуват. Долетяла бабичката с кацата си и вика:

— Заведете ме при царя, зная лекарство, което ще го излекува.

Съобщили на царя.

— Доведете я — наредил той.

Довели бабичката. Тя се поклонила на царя, изправила се. Царят пита:

— Казвай как ще ме излекуваш, когато вече седем месеца всички доктори ме лекуват и все не могат да ме излекуват.

— Велики царю! — казва бабичката. — В нашето село живее един ловец. Заколи този ловец, кръвта му ще те излекува.

Подарили на бабичката цяла торба злато и я пуснали.

Царят заповядал да доведат ловеца и да го затворят в конюшнята. След три дни трябвало да го убият, а той не знае, горкият, защо са го довели тук и какво го чака.

На третата нощ той спи и му се счува, че някой го вика: „Клетнико, защо спиш, събуди се!“

Скочил ловецът, оглежда се, чуди се какъв е този глас. А в конюшнята няма никого, само конете стърчат до яслите.

Легнал той, а гласът пак го вика:

— Стани, клетнико, ти не знаеш каква беда виси над теб.

Ловецът се уплашил. Станал, запалил свещ, търси да разбере кой говори. Претършувал всички ъгли — нищо. Тръгнал да търси между краката на конете, мисли: може някой да се е скрил там.

А сред конете било завързано едно постало жребче, което му проговаря:

— Не бой се, аз те виках.

— Защо ме викаше? — пита ловецът.

— Защото днес трябва да те убият. Слушай какво, когато те въведат при царя, кажи му: „Не ме убивайте, кръвта ми няма да ти помогне. Аз сам ще ви излекувам. Наредете да налеят в една делва девет казана вода, да я сложат на огън и да я варят, докато не остане повече от един казан вода. И ми дайте един калъп от вашия пъстър сапун.“ Като направят всичко, разклади врялата вода, натопи царя в нея, насапунисай го с пъстрия сапун и го окъпи с водата — царят ще оздравее. Гледай само, като излиза от делвата, да не ти счупи ръка или крак, защото ще стане много силен.

Сутринта завели ловеца при царя. Той казва:

— Велики царю, кръвта ми няма да ти помогне. Врагове искат да ме погубят, а ако позволиш, аз сам ще те излекувам.

— Само ме излекувай — казва царят. — Половин царство ще ти дам.

Ловецът рекъл:

— Наредете да налеят в една делва девет казана вода и да я варят, докато остане не повече от един казан.

Направили всичко, както искал: налели в делвата девет казана вода, изпарили осем, снели я от огъня, разхладили я. Ловецът казал на царя:

— Заповядайте сега да се окъпете. Кажете само да ми донесат един калъп от вашия пъстър сапун.